|
ГЛАСЪТ СИ ОТМЪЩАВА, АКО РЕШИШ ДА ГО ЕКСПЛОАТИРАШ МАКСИМАЛНО
ПУБЛИКАТА ОТНОВО СЕ ВЪРНА В ОПЕРАТА, КАЗВА ОЩЕ ОПЕРНАТА ПРИМА ПРЪВЧЕВА
Силвана Пръвчева завършва Българската държавна консерватория. Специализира при Събин Марков и във Висшата певческа школа в Мадрид /1988/ при Анна Игерас. Солистка на Държавния музикален театър в София /1985 – 1987/, а от 1989 е в Националната опера и балет. Носителка на ІІ награда от Х конкурс “Светослав Обретенов” и на ІІІ награда от конкурса “Луис Колеман”, Испания. Председател на Вагнерското общество в България.
Церлина от „Дон Жуан”, Леонора от „Трубадур”, Дездемона от „Отело”, Виолета от „Травиата”, Мюзета от „Бохеми”, Марженка “Продадена невеста”, Памина “Вълшебната флейта”, Електра “Идоменей” и т.н. и т.н. Казвате, че имате над 30 централни партии за сопран в операта. Коя е любимата ви?
Любимата? Тази, която все още не съм изпяла. Искам да имам в бъдеще колкото се може повече роли. В момента работя върху партията на Земфира от операта „Алеко” на Рахманинов. Една млада циганка, красива музика – допада ми тази роля. Диригент е Емил Табаков. Той е изключителен. Отскоро имаме контакт, тъй като беше в чужбина. Това, което вече направихме тук е партията на Лио от „Турандот”. Това за мен не беше нова партия, но той ме накара да я осмисля от друг ъгъл, героинята е нежно и жертвоготовно момиче, готово да отдаде живота си в името на любовта.
Кой е най-добрият български диригент за Вас?
Директорът и главен диригент на Пловдивската опера и филхармония – Георги Димитров. Изключителен педадог, той е музикантът, който винаги ми е подавал ръка, който е изработвал всичките ми партии и благодарение на него съм била приемана и оценявана в чужбина.
Всъщност, по какъв начин се реализират гастролите в чужбина, по принцип?
По различни пътища. Индивидуални покани или чрез операта, или чрез частен агент. Аз пътувам много, тъй като съм председател на Вагнерското общество у нас. Приета съм добре. Когато пееш веднъж и след това отново получиш покана, означава, че пътят ти е отворен, харесали са те.
Обича ли българинът операта? Има ли отлив от нея?
Вече 20 години съм на оперната сцена. През този период видях как българи чакаха на опашки пред касата за билети, по време на първата криза видях българина да се свива у дома си и салонът пустееше... Сега публиката отново се върна в операта и узря за един нов вкус, един нов стил на изпълнение. Всички постановки, които сега се правят са на изключително естетическо равнище – благодарение на директора на операта проф. Пламен Карталов, който донесе новия повей. Получи се един театър на общуването, като че си отиде театърът, в който певецът се изправя, изпява си партията, без да е дори убедителен, и с това приключва.
Имаме световно известни гласове. Какво мислите – в чужбина повече ли се ценят, отколкото у нас?
Аз пътувам непрекъснато. Миналия месец се върнах от Германия. В чужбина хората са много отзивчиви, толерантни, любезни. Приемат ни, ценят ни. Но това не е твоята къща, не е твоят дом. Тук, в България, са нашите близки, приятели, критици ако щете, те винаги са до нас и в добро и в лошо. И да критикуват аз никога не се сърдя. У нас получаваме най-обективните, най-градивните критики и похвали, разбира се.
Пътуванията са чудесно нещо, но са малка част от живота ми. Тук е семейството ми, тук са двете ми деца, с които се гордея. Дъщеря ми е на 17 г. и е първа в Европа по владеене на китайски език и трета в света. Ученичка е в 18-то училище. Не е ли това доказателство, че и в България можеш да получиш добро образование. Стига да искаш.
Да, имаме световно известни изпълнители. А те откъде са тръгнали? От българската Държавна музикална академия. В България е домът ми и аз съм щастлива с всички неуредици, проблеми, страдания, радости, взети накуп.
Министерството на културата с лице ли е към проблемите в оперното изкуство?
Как да не, когато бяха дадени милиони левове, за да се ремонтира, реновира сградата на операта. Зрителската зала е фантастична. Сега в центъра на София, освен Народния театър, има и една чудесно обновена опера. И Министерството на културата, и Столична община са съпричастни с нашите проблеми.
Много хора от културните среди смятат, че държата в абдикирала от културата?
Може би вниманието, което се отделя на културата не е с тази сила, която би ни се искало да бъде, но как би могло да бъде иначе, след като има и други важни проблеми. Може ли да има надстройка без база? Нали в училище сме учили, че не може. Има толкова социално слаби хора, които имат нужди сега и веднага.
И въпреки всичко културата е нещото, което най-добре ни представя пред света?
Културата и туризмът. Това са двете области, без които България не би могла да бъде това, което е. Всички музикални среди знаят кои са Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Борис Христов, певци от по-младото поколение, като Красимира Стоянова, Орлин Атанасов и много други от световна величина.
Живеем във време, в което освен признанията и материалните стимули са важни. Добре заплатен ли е трудът на твореца от вашия бранш?
Ако имаш лични ангажименти и пътуваш с договори, които осигуряват едно добро заплащане, няма проблем. Но трябва много труд, а не да чакаш само и единствено да получиш заплата.
Дали кризата в икономиката ще даде отражения върху културния живот?
Тъкмо тръгнахме в едни нови измерения, с нов порив и дано не дойдат моменти, в които да се наложи да се преосмислят ангажименти. Най-хубавото би било в този момент да успеем да съхраним, това което вече постигнахме, поне на това ниво. Кризите идват и си отиват, а вкус, възпитание, елегантност се създават много трудно.
Щастлива съм, че участвам в проекта на операта, в който децата са добре дошли. Сега имаме спектакъл на „Вълшбната флейта”, адаптиран за тях. Играем на малка сцена, при препълнена зала. Това е една страхотна инициатива на ръководството – децата да бъдат въвлечени в магията на операта.
Как едно такова невероятно изкуство, каквото е операта, се конкрурира, колкото и обидно да звучи, с... чалгата?
Операта си има своите почитатели. Нашата работа е да накараме децата, младежите да вникнат в това изкуство. Чалгата идва и си отива. Щом има място под слънцето за опера, диско, джаз, класическа музика, чалга – има различни хора, и различни вкусове.
Най-хубавото е, че в зрителската зала виждаме много различни хора. Ние имаме наши верни почитатели, които не ни изоставиха и в най-кризисните години, но наред с тях идват и много млади хора. Да отидеш на опера, на хубав концерт е като да си направиш подарък на душата. Така мисля.
Политиците посещават ли операта?
Милен Велчев е политикът, който най-често посещава нашите спектакли. Той има лично отношение към този род изкуство. Един бивш министър на културата – Георги Йорданов, също често може да се види сред зрителите. Симеон Сакскобурготски със съпругата си Маргарита, Стефан Данаилов...
Колко е творческото дълголетие на един певец?
Много е индивидуално. Има певци, които пеят дълги години, други приключват кариерата си набързо. Зависи от личните гласови качества, от начина на живот, дали пееш интензивно, гониш хонорари...
Авантюризмът винаги се заплаща. Гласът си отмъщава, ако решиш да го експлоатираш максимално. Всичко трябва да е дозирано. Колкото по-малко компромиси правиш, толкова по-дълго ще бъдеш на сцената.
Силвана Пръвчева на сцената
ПОСЛЕДНИТЕ 5:
 |
Култура 
Следете за нови коментари с RSS