СПРАВИХА ЛИ СЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЪС ЗИМНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА?

Начало

Позиция

БАН СЕ СТРАХУВА ОТ ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА

Автор : доц. д-р Любима ЙОРДАНОВА

09 December 2008

Само преди три дни Европейската комисия даде началото на комуникационната кампания за Европейската година на творчеството и иновациите /2009 г./ с лозунга „Въображение – творчество – иновации”. Целта на Годината е да популяризира творчески и новаторски подходи в различни области на човешката дейност, както и да подобри готовността на Европейския съюз да посрещне бъдещите предизвикателства на глобализирания свят.

За нежеланието на БАН да се реформира

Днес проведох разговор в коридора, разбира се, с главния научен секретар на БАН г-н ст.н.с. І ст. дтн Стефан Хаджитодоров. На 17.12.2008 г. трябваше да говоря на заседание на новия Управителен съвет на БАН за създаване на ново структурно звено според Устава на БАН – Център за европейска комуникация, който да разработи на българска почва Европейската комуникационна политика в цялата й палитра. Ръководството на БАН обаче се страхува от европеизацията на българската наука. Продължава да се страхува.

Предварителният разговор с г-н чл.-кор. Атанас Атанасов, заместник-председател по обществените науки, начерта тази посока – разговор с Управителния съвет на БАН, т.е. включването на въпроса за създаване на Центъра в дневния ред от страна на главния научен секретар. Такова обаче не последва.

Разговорът с г-н Хаджитодоров ми даде да разбера, че Ръководството на БАН се страхува от иновационни идеи, още повече от такива срещи с членове на Управителния съвет, които тласкат развитието на науката в БАН в посока на европейската интеграция на българската наука.

Тогава, питам се, защо й е на БАН Управителен съвет и не е ли крайно време институцията да се децентрализира, за да не пречи на функционирането на съвременната наука?

Председателят й така и не отговаря на писмена кореспонденция. Затова пък Европейските институции отговарят и на писма, изпратени по електронната поща.

По-лесно е да стигнеш до Европейските институции
отколкото до Централно управление на БАН

Въпроса за изграждането на Центъра съм поставила пред Европейския парламент. На 30.09.2008 г. получих писмо от председателя на Комисията по петициите на европейските граждани, че петицията от България отговаря на изискванията за допустимост и е дадена за превод с цел да бъде разгледана от Комисията. Продължението следва.

Самата петиция може да се намери в Интернет. Тя е структурирана в духа на Европейските изисквания и начертава задачите по комуникацията за Европейския съюз у нас. Само ще припомня, че Комуникационната стратегия по разширяването, дело на Европейската комисия, е от май 2000 г., сега се разработва „План Д” на Европейската комисия. Къде е българската наука обаче? Не се забелязва дори на хоризонта.

Некомпетентност и имитация на компетентност

Некомпетентност и имитация на компетентност излъчва новият Управителен съвет на БАН, в който има представители на математиката, ядрените изследвания, общата и неорганична химия, зоологията, космическите изследвания, геологията, металознанието, фолклора, археологията и философията.

Ето тези хора трябва да решават въпросите на иновациите и изследванията в, да кажем, обществените науки, които бяха най-засегнати от Промяната и Прехода в България. Обществото ни буквално се преобърна на 180 градуса. И сега зоолози, ядрени физици и химици ще решават въпроси за нови, съвременни научни направления в обществените науки.

Няма да ги решат, както не ги решаваха през изминалите 19 години демократичен процес в България.

През 2000 г. пред Управителния съвет на БАН поставих въпроса за изграждане на Институт по европеистика, в който да развия евролингвистиката, наука, която се радваше на мощно развитие в държавите-членки на Европейския съюз в Западна Европа. И тогава Управителният съвет реагира неадекватно, т.е. отклони идеята за европеизация на науката в България. Сега – също.

Запазването на статуквото – основна грижа на Ръководството на БАН

Не децентрализация, както изисква хармонизацията с науката на Европейския съюз, а оставане в старите идеологически мрежи. Това е БАН днес.

За хората, които са встрани от проблематиката, ще посоча само в. „Работническо дело” от юли 1946 г. Там те биха могли да си направят справка за времето, когато науката е била измъкната от Софийския университет, неблагонадеждните за комунистите преподаватели и студенти, т.е. най-будната част от интелигенцията ни, е била изхвърлена от Университета и е започнало прекрояване на българската наука и структурирането й по съветски модел, който виждаме и сега в централизираната структура на БАН и титлите на учените.

Какво означават титлите член-кореспондент и академик в йерархията на науката? В науката на Западна Европа и развитите държави в света се израства до професор, като се започне от доктор. Член-кореспонденти и академици има в йерархията на руската наука, която наследи съветската. Но Русия е извън Европейския съюз.

БАН за националната стратегия за развитие на научните изследвания /2008-2018 г./

В мнението си от 2.12.2008 г. БАН рязко се противопоставя на идеята за създаване на университетски научноизследователски комплекси, които да осигурят трайни институционални връзки между висшите училища и други научни звена.

Ръководството на БАН се противопоставя фрапантно на европейската и световната практика на съсредоточаване на науката в университетите в страха си от превръщане в институция със заглъхващи функции. Сочат се различни действащи в момента национални научни организации в Европа – Германия, Австрия, Франция, Холандия, Чехия и др. Забравя се само да се спомене, че тези организации са регистрирани като дружества и фондации и не тежат на държавния бюджет като БАН.

Ако се погледне в сайта на Леополдина в Хале, която се превръща в Германска национална академия, може да се прочете, че Леополдина, като най-старата академия на Европа, ще съветва политиците и ще бъде „гласът на немската наука” в чужбина. При това предметът на действие е ограничен – учените-естественици. В клипчето на сайта се казва, че „ Леополдина в Хале вижда задачата си в изследването на природата за благото на хората”. Т.е. не става дума за научни изследванователски звена като БАН, за концентрация от такъв огромен мащаб, а само за консултантска помощ. Така се играе с думата „академия”, така се подменя съдържание. Така се манипулира обаче обществено съзнание. Академии като образователни и обучителни структури има и у нас – Спортната, Музикалната.

Мастодонтът БАН с многобройните му звена – институти и лаборатории – очевидно трябва да се реформира и се създадат нормални хоризонтални връзки между звената с цел интердисциплинарни и транснационални изследвания, които препоръчва Европейският съюз в новата си политика за изследвания и иновации.

Децентрализация на БАН – това е ключът на реформата в българската наука. Крайно време е тя да започне. Очевидно ще е необходима помощта на българските медии. Български медии, помогнете на учените в България, да се освободят от веригите на централизацията.

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

БЕЗПЛАТНИ УЧЕБНИЦИ ЗА ВСИЧКИ И НОВ ПРЕДМЕТ “ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ” ИСКА ПАРТИЯ ОНБ

ШВЕДСКА ПАРТИЯ ПОИСКА ДОГОВОР ЗА ИМИГРАНТИ

Д-Р ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: НЕ ЕМИГРИРАМ, ТЪРСЯ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

ЧАКА НИ БУМ НА ПРЕСТЪПНОСТТА

ТОВА НЕ Е НОРМАЛНО

Коментара (6)

Следете за нови коментари с RSS

bulgarina , December 11, 2008

Дрън-дрън-дрън ... Симптоматично изречение: През 2000 г. пред Управителния съвет на БАН поставих въпроса за изграждане на Институт по европеистика, в който да развия евролингвистиката, наука, която се радваше на мощно развитие в държавите-членки на Европейския съюз в Западна Европа. И любопитна аз-форма, дефинираща ясна лична обида! Няма лошо да се развие евролингвистиката (а има ли азиялингвистика, афролингвистика ...?), но песента Да убием лошия БАН, за да живеят добрите университети! е тъпа и идиотска. Пример: в Софийския университет - Факултет по славянски филологии, преподава антропология на българите и славяните едно лице, доцент, което има за 15 г. 1 (една!) научна публикация. Е? Това ли са добрите университети? Така ли ще правим университетски научни центрове? Не съм адвокат на БАН - и в него, и във ВУЗ-овете е пълно с неграмотгници. НО! Така плоско и елементарно да се пише по нейните проблеми не бива! Науката има нужда от свеж вятър, но не от такива елементарни и озлобени графоманки, които не са си създали поредното евронещо, за да гепят съответните еврофондове.

Ljubima Jordanova , December 12, 2008

Здравей, Ангел Тачев Пачев,би могъл и да не криеш името си. Университетските научни центрове са част от радикалната реформа в образованието на Европа, която тече в момента. Науката е в структурата на университетите, а не на структури като БАН, които са извън висшите училища. Има разбира се различни институти, но те за регистрирани като неправителствени организации - фондации, дружества и т.н. Такава е политиката на Европейския съюз във връзка с технологиите и иновациите, на Европейския институт за технологии и иновации, създаден наскоро в Будапеща, както и на Европейската година на творчеството и иновациите /2009 г./, която заменя Годината на интеркултурния диалог /2008/. В момента се връщам от дебат в Червената къща, посветена на събитието.БАН е създадена по съветски модел през лятото на 1846 г., когато комунистическата власт е извадила науката от Софийския университет и я е структурирала във вид удобен за финансов и НАЙ-ВЕЧЕ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ КОНТРОЛ. Сега трябва да се върне старото състояние, НО БАН НЕ ИСКА РЕФОРМА.ТАМ СА СТАРИТЕ ФУНКЦИОНЕРИ. ОЩЕ!Колкото до евролингвистиката, тя е просто клон от науката, неразработен в България.Поздрави от незабравимата от тебе твоя любима Любима ;-)

Ljubima Jordanova , December 12, 2008

Здравейте,

прочетете и статията "Отново се заговори за закриване на БАН" в "Дневник" - http://www.dnevnik.bg/show/ind...addcomment

Поздрави. Любима Йорданова smilies/shocked.gif

Пламен , December 12, 2008

БАН си е БАН! Може някои негови "корифеи" да се страхуват от пустата "европеизация", но БАН не може да се страхува от нищо! Като гледам с какви големи лъжици и най-вече кои го нападнаха... Прислугата на всякакви управляващи... Дребни хорица с претенции за величия! Пфу!

Любима Йорданова до , December 13, 2008

"Пламен" или Ангел Тачев Пачев от Института за български език при БАН, както е името му, уж има претенции да се занимава с европейски проблеми и не му стиска, че има други хора, които действително работят и разработват в България Европейската комуникационна политика в основните й насоки. БАН НЕ САМО СЕ СТРАХУВА, НО ИМА И ВСИЧКИ ОСНОВАНИЯ ДА СЕ СТРАХУВА, защото пази съветския тип модел в науката с централизацията. Подобен тип няма в европейската и световната наука, само в комунистическата, която по-рано се наричаше съветска, а сега - руска. Как може да се преведе на езика на западноевропейската наука съветската "научна" титла например "член-кореспондент"? В науката се израства до "професор". Всичко останало е съветска номенклатура в науката, натрапена от комунистическото управление на българската наука през юли 1946 г. Няма защо да се лъжем. Съвременната европейска наука е високотехнологична. Тази есен беше създаден и Европейският център за иновации и технологии в Будапеща, в Управителния съвет на който няма представител на България, макар че има хора от други бивши социалистически държави. 2009 г. е обявена от ЕС за Европейска година на творчеството и иновациите. Как БАН се вписва в иновациите и дали неслучайно социолози говорят за закриването й? Разбира се всичко трябва да става по законодателен път и ще стане в другия парламент. С цел българската наука да се хармонизира и стане конкурентноспособна на европейската. Поздрави на колегата ми Ангел с партизанското име "Пламент" /не си е забравил професията от миналото/ от любимата му колежка Любима Йорданова, евролингвист. smilies/cool.gif

Бори , May 17, 2009

Че има сериозни проблеми в БАН е повече от ясно...За съжаление не видях дори и лек полъх на добър тон и желание да се тласнат процесите напред. Искам да попитам има ли някой в БАН понятие от нанотехнология и защо тази най-бързо развиваща се технология отсъства от речника, проектите, плановете на БАН и на университетите...На фона на милиардите долари и евро бюджети, които са отделени дори в страни от 3-я свят за нано-изследвания, в България т.нар. учени все още се чудят от къде изгрява Слънцето. Ами сега без нанотехнология и нейните приложения, все едно да я караме без компютри и IT. Осъзнайте се, бе хораааа!! smilies/shocked.gif

Напиши коментар

< Предишна		Следваща >

[назад]