| Начало |
| Редакционно |
| Интервю |
| Анализ |
| Актуално |
| Гледна точка |
| Айсберг |
| Скандално |
| Позиция |
| Утре |
| Култура |
| За любовта |
| За тялото |
| КУЛИНАР |
| Пътешествия |
| World |
| Арт Галерия |
| Връзки |
| Арт Галерия |
 ТЯ |
|
|
|
|
 |
Начало 
Позиция Д-Р ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: НЕ ЕМИГРИРАМ, ТЪРСЯ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Позиция Д-Р ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: НЕ ЕМИГРИРАМ, ТЪРСЯ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Д-Р ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: НЕ ЕМИГРИРАМ, ТЪРСЯ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА |
| Автор : Интервю на Соня СИРОМАХОВА | |
| 21 November 2008 | |
 ЗАЩО ЕДИН ЧОВЕК С ПРЕСТИЖНА ПРОФЕСИЯ ТЪРСИ РЕАЛИЗАЦИЯ НАВЪН?
Д-р Десислава Георгиева е родена през 1969г. в Плевен. Завършила е английска езикова гимназия, след което и Медицинския университет във Варна. Работила е като участъков терапевт, участъков педиатър, в подразделенията на НЗОК, като търговски и медицински представител на компании – производители на фармацевтични и натурални продукти и на медицинска апаратура.
Д-р Георгиева, какво кара един човек с такава трудова биография да гледа извън границите на България и да търси там възможности за работа?
Търсенето на нови предизвикателства – и в професионален, и в личен план; очаквам да намеря разумно съотношение между доходи и задължителните ежемесечни и ежедневни разходи. А може би вече съм на възраст, когато ми се иска да живея в малко по-подредено общество... Всъщност защо избра дестинация Англия? С какво те привлече? Избрах Англия, защото ще ми бъде сравнително лесно да преодолея езиковата бариера, а и там в момента има повишено търсене на медицински специалисти, което увеличава шансовете ми за по-кратко време да намеря оптималния за мен вариант. Не те ли притеснява разрастването на световната икономическа криза. Както писаха много от вестниците, поради нарастващата безработица в Англия, Ирландия, Италия др. има вероятност тези страни да затворят пазара на труда за чужденци за няколко години? Не ме притеснява особено. Ние, в България вече имаме изградени дългогодишни навици за оцеляване и за справяне с кризи от всякакво естество – едва ли има нещо непознато за нас в настъпващата криза в глобален мащаб.
Защо едва сега реши да заминеш, а не с първата вълна, още повече, че мнозина се завръщат?
Доскоро смятах, че трябва да дам достатъчно време и на себе си, и на процесите на реформа в системата на здравеопазването в страната ни. За един период от почти десетилетие не се случиха набелязаните като основни промени в тази система. Във всички нормативни документи и доктрини в центъра на вниманието се поставят здравето и защитата на интересите на здравноосигурените лица, т.е. на всички, които ползваме медицински услуги. На практика се получава точно обратното – огромната част от потребителите на медицински услуги не получават и половината от качеството и количеството на тези услуги такова, каквото е регламентирано и заплатено. Със сигурност има много причини това да се случва... Признавам, че и разочарованието ми е също една от причините да търся алтернатива.
Не си единствен случай, и още много други лекари, медицински сестри, зъболекари, фармацевти гледат все повече навън. А в същото време у нас има незаети работни места за тези медицински професии. Едва ли само търсенето на предизвикателства е причината да си купуват често еднопосочен билет...
Предполагам, че причината не е само търсенето на предизвикателства. За никой не е тайна, че има огромно разминаване между инвестициите от време, енергия, пари и възвращаемостта им като парично възнаграждение и професионално удовлетворение – това се отнася не само за медиците, а и за всички висококвалифицирани специалисти у нас. Не ти ли се струва разумно и нормално да искаме срещу труда си да получаваме адекватен жизнен стандарт и достатъчно финансов ресурс, за да имат и децата ни възможност да растат и да се реализират според желанията си, а не според ограниченията, които налага липсата на достатъчно средства.
Какви са перспективите за завръщане? Очакват ли те тук?
Досега не съм мислила за еднопосочен билет. Човек винаги се връща там, където е оставил скъпи хора и места. Доста от приятелите и роднините ми са по всички краища на света, но това не ни пречи да поддържаме ежедневно връзка. Когато стегнеш куфарите, като че ли се притваря вратата зад теб... И тръгваш напред с надеждата, че скоро пак ще я отвориш. Нали ключът не е хвърлен...
ПОСЛЕДНИТЕ 5:
ЧАКА НИ БУМ НА ПРЕСТЪПНОСТТАТОВА НЕ Е НОРМАЛНООНБ НАСТОЯВА ЗА ИЗТЕГЛЯНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КОНТИНГЕНТ ОТ ИРАКМЛАДЕЖТА НА БЪЛГАРИЯ И ДИСЦИПЛИНАТА В УЧИЛИЩЕЛЮБОМИР ВЪЛКОВ: ВОДАТА ЩЕ СТАНЕ ПО-СКЪПА ОТ ПЕТРОЛАКоментара
(3)
Пламен , November 21, 2008
българка , November 24, 2008
За първи път заминах през 1991г.
Първите години се връщах всяка година на отпуск. После през 2,3,4...и всеки път все по- рядко, защото си идвах с един голям мерак и си тръгвах с два пъти по-голям...Сега пак съм тук. Остават ми още 2 седмици до тръгването и вече нямам търпение, защото това тук не е държава.Това тук е просто един ужас без край, с който няма, не мога и не искам да свикна.Жалко за привикналите.
edna , November 26, 2008
Млад човек съм и все по-често за замислям за този изход от неприятната и неблагоприятна среда за развитие в страната ни. Което наистина е жалко...Дали изобщо има перспективи да се оправят нещата - надеждата умира последна. Въпреки че не съм оптимист! Искам да остана тук, но освен близките и приятелите нищо не ме задържа. ХАОС навсякъде около нас...
|
Следете за нови коментари с RSS
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общество.нет Всички права запазени ©
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
Но ще ви кажа защо аз не емигрирах на времето - ами просто не ме искаха - бях на 36...