|
РЕТРОСПЕКТИВНО ЗА ФАКТИТЕ
На 9 ноември 1989 г. гражданите на Германската демократична република срутиха Берлинската стена и с този факт започна разграждането на социализма в ГДР /Германската демократична република/, наричана до този момент „Съветската окупирана зона” /на Германия/ от историци, социолози, политолози и граждани на западните немски провинции и въобще гражданите на Западна Европа. Това беше краят на една няколкомесечна агония през есента на 1989 г., плод на гражданските протести в бившата ГДР. Започнали с идеята за реформиране на социализма и даване права на гражданите, особено за пътуване зад Желязната завеса, с разрастването на съпротивата срещу гражданското поведение те доведоха до краха му. Социализмът рухна в ГДР, а постепенно – и в другите бивши социалистически страни от т.нар. Източен блок.
Добре информираните служби на Българската комунистическа партия още на следващия ден си спретнаха вътрешнопартиен преврат и Тодор Живков беше остранен от поста генерален секретар на Българската комунистическа партия на пленум на Централния комитет на БКП. Този беше първият сигнал за имитация на промяна в редиците на БКП и опит да се оглави и контролира демократичният процес в България.
Вторият беше митингът, организиран от БКП на 17 ноември 1989 г. в подкрепа на „промените”.
На 18 ноември 1989 на площад „Ал. Невски”, който по-късно беше преименуван в площад „Св.Ал.Невски” беше проведен първият демократичен протестен митинг на независимите дружества и клубове.
На 7 декември 1989 г. беше създаден Съюзът на демократичните сили като алтернатива на Българската комунистическа партия. Демократичният процес в България започна да набира сили.
С тази кратка хронология бих искала да припомня, че за начало на демократичния процес би трябвало да се смята датата 18 ноември 1989 г., докато 10 ноември трябва да остане в историята само с края на управлението на Тодор Живков вследствие на вътрешнопартиен преврат в редиците на БКП.
Акцентите на гражданските протести
с начало 18 ноември 1989 г.
Бих предложила на вниманието на читателите някои лозунги на протестиращите граждани, нережисирани, плод на собствено творчество и саморъчно написани, които лично съм събирала по време на първия демократичен митинг. Те са добро свидетелство на времето и визират:
• Разграждането на тоталитарната обществена система: Демонтаж!
• Премахване на привилегиите за комунистите и приближените им, наложени от системата за управление на държавата: Край на специалното снабдяване; Край на привилегиите; Заменям бял трабант срещу черен мерцедес;
• Спомен за жертвите на комунистическия режим: Сметка за изчезналите по времето на Горуня;
• Ирония към задължителното единодушно вземане на решения в Българската комунистическа партия: Не решавайте съдбата ни единодушно;
• Законодателни демократични промени в Народното събрание: Всичко по законодателен път;
• Промяна в съдебната система: Народен съд за всички, които ограбиха България.
Аналогични лозунги в протестите на гражданите на ГДР от този период
На първо място ще посоча неприязненото отношение към службата и служителите на Щази – Държавна сигурност в лозунгите: Държавна сигурност. Коя обаче е държавата?; Когато Адам копаеше и Ева предеше, къде беше служителят от Държавна сигурност?; Държавна сигурност – в народното стопанство.
Ще отбележа и общата и за България неприязън към цензурата в лозунга: Цензурата е безкултурие, страха – 40 години страх като метод, освобождаването на духа – Разоръжаване навътре; Стената в главите трябва да се махне; 28 години зазидани /има се предвид Берлинската стена – бел. авт./.
За периодизацията на най-новата ни история
и използваните термини
И сега продължават споровете сред интелектуалния елит у нас дали Преходът е приключил или не.
Веднага трябва да кажа, че в научните изследвания за случилото се през есента на 1989 г. се използват термините „Промяна” или „Прелом”. С обединяването на Германия през следващата година този период там приключи.
За България имаше два периода на „Промяна” – през ноември 1989 г. и през януари 1997 г. във връзка с Януарския мирен протест на гражданите, проведен по чисто наша, българска инициатива и осъществен в гражданите на България, без чужда помощ и без общи тенденции, доколкото Промяната в България през 1989 г. беше инициирана от протестите на германските граждани. С барикадите, издигнати на 3 и 4 февруари 1997 г. и решението на БСП за отказ на второ социалистическо правителство Втората промяна приключи.
С термина „Преход” трябва да отбелязваме периода, който започна с поканата на Република България за започване на преговори за пълноправно членство в Европейския съюз. Датата е 10 декември, а годината – 1999 г. Поканата дойде след решение на Брюксел, че в основни линии България е покрила Копенхагенските критерии за членство.
Преходът ще обхване минимум две поколения, докато у нас се усвоят Европейските правни разпоредби и държавните институции започнат да прилагат на всички равнища – национално, регионално, местно - Европейското право. За съжаление едно поколение не беше достатъчно, за да осъществим Прехода към изграждане на демократично общество в България.
И тъй като в Германия вече започна подготовката за отбелязване на 20-годишнината от рухването на Берлинската стена и социализма, за мене е любопитно как България ще отбележи този исторически факт догодина.
ПОСЛЕДНИЕ 5:
ТОЛЕРАНТНИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ?
ЕВРОПА ЗАПОЧВА ДА ИГРАЕ ВОДЕЩА РОЛЯ В КРИЗАТА
ПРОМЕНИ ЛИ?
ИСТОРИЯ ЗА ЖАБИ
ВЛАДИМИР ШОПОВ: ИЗПРАВЕНИ СМЕ ПРЕД ВЪПРОСА ЗА СУБЕКТА НА ПРОМЯНАТА
|