ОДОБРЯВАТЕ ЛИ ВДИГАНЕТО НА ЗДРАВНИТЕ ОСИГУРОВКИ С 2 %

ЕВРОПА ЗАПОЧВА ДА ИГРАЕ ВОДЕЩА РОЛЯ В КРИЗАТА

Автор : Уилям ПФАФФ

22 October 2008

Уилям Пфафф е роден през 1928 година. Живее е Париж и е един от ветераните на политическия анализ в Интернешънъл Хералд Трибюн. Автор е на 8 книги за американската външна политика, международни отношения и съвременна история.

Събитията от началото на август досега силно промениха начина по който западноевропейците възприемат собствените си възможности и евро-американските отношения в бъдеще.

Европейците в последните 60 години бяха свикнали да уважават лидерството на Вашингтон (а понякога изпитваха и страхопочитание), като се оправдаваха пред себе си с всеобщия успех на Американската икономическа система в която бяха „вкарани” чрез: следвоенния план „Маршал”, неимоверното развитие на трансатлантическата търговия, финансова интеграция и след 1990 г. от процеса на глобализация.

Подчинеността на европейците произлизаше както от военновременни, така и от следвоенните причини, налагащи своеобразно американско попечителство над Европейския съюз: несигурността на Студената война, НАТО и по силата на една политическа инерция - страх от дестабилизиращи промени.

Най-важното от всичко - европейската цивилизация беше осакатена и загуби самочувствие след опустишителната и кървата Първа световна война. От своя страна американците останаха настрана от всичко това и вероятно по-добре знаеха как да управляват света.

Съединените щати, както отбеляза Ричард Холбрук преди няколко години, в някои аспекти станаха и остават „Европейска сила” след Втората световна война. Европейците често недоволстваха от този факт и Шарл Дьо Гол, по време на своето президентство през 50-те години, успя да отовоюва стратегическа и политическа автономия за Франция. Критичната позиция на Франция спрямо Съединените щати имаше малко влияние срещу окупацията на Ирак от администрацията на Буш през 2003 г., но принуди Вашингтон да се откаже от опитите да получи подкрепа от Съвета за сигурност на ООН за войната.

Това се случи преди 6 г., а при избирането си за президент на Франция през 2007 г., Никола Саркози обяви своите намерения да възстанови пълноправното членство на страната в НАТО. Оттогава се случиха огромни финансови и политически събития.

Европейците и европейските правителства не само се отчуждиха от американските политики в Ирак, Израело-палестинския конфликт, мъченията в тайни затвори, буквално завличането на НАТО в тежката Афгано-Пакистанска трагедия, но и станаха открито враждебни спрямо военни участия на американска страна. Въпреки съмненията си европейците днес са убедени, че Барак Обама, трябва да бъде избран за президент.

Грузинското фиаско от август, по повод непредизвиканата агресия спрямо Русия от страна на подръжници на американската политика за по-нататъшно разширяване на НАТО, беше един вид присъда над сегашната американска външна политика. И докато Джордж Буш отиде на Олимпийските игри, Никола Саркози, който е сегашният президент на Евросъюза, незабавно се върна обратно и започна преговори с Русия за спиране на огъня с Грузия, разполагане на евронаблюдатели и изтегляне на войските от окупираните територии.

Краят на световната криза не се вижда скоро, след като банковите банкрути и спешните финансови намеси на правителството продължават, а резултатите от всичко това остават непредвидими. В тази ситуация чужденците могат да видят във Вашингтон повече от всичко - некомпетентност и объркване.

Финансовият секретар Хенри Паулсън (работил за Голдман Сачс Goldman Sachs) се постави изцяло в услуга на Американското правителство. Неговото първо предложение беше да се дадат на финансистите, които предизвикаха кризата, 700 милиарда долара от парите на данъкоплатците, за да се оправят дълговете им. Конгресът се разбунтува и спря предложението.

Беше предложен нов план с подходящо звучене на конгресмените. Паулсън определи младо протеже от Голдман, наскоро завъшило колеж, да отговаря за това кой да получи от спасителните фондове. Председателят на Федералния резерв изглежда бе извън играта. Президентът Буш (мисля, че Гайл Колинс от Ню Йорк Таймс го каза пръв) изкача по един път на ден от Белия дом, като кукувица от часовник, за да направи изявление, на което вече никой не обръща внимание.

При тези обстоятелства някои европейци решиха, че водещата роля на Америка след Втората световна война е свършила. Британският премиер Гордън Браун временно национализира банки, започна да ги контролира, уволни някои от техните шефове и започна да ги рефинансира.

Саркози моментално покани Браун (който не е член на Европейската група), Ангела Меркел и разни други европейски ръководители в Париж, за да се споразумеят за някои малко или много общи политики, като така очертаят рамката ( досега немислимо) на Европейски-икономическо управление.

Вашингон се опита да копира Европейската програма, но на основата на принципите на свободната-пазарна икономика (не социализъм в Америка!), като привика американските банки и им раздаде пари за акциите им. Резултат все още е неизвестен.

Несигурността в Европа идва от факта, че през януари 2009 Чехия поема председателството на Европейския съюз, а чехският премиер и президент не харесват Европейския съюз.

Някои предполагат, че ЕС някак си ще се опита да запази водещата роля на Саркози, заедно с Меркел. Вероятно ще има натиск спрямо Ирландия да вдигне ветото си върху Европейската конституция и така през януари ще може да се избере постоянен европейски президент. Това обаче е малко вероятно. Най-малко година на евро-американска липса на лидерство се очертава занапред.

Париж, 16 октомври 2008

Текстът е публикуван на блога на автора

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ПРОМЕНИ ЛИ?

ИСТОРИЯ ЗА ЖАБИ

ВЛАДИМИР ШОПОВ: ИЗПРАВЕНИ СМЕ ПРЕД ВЪПРОСА ЗА СУБЕКТА НА ПРОМЯНАТА

„ШВЕДСКИ” ПЛУЖЕК И „БЪЛГАРСКИ” СМОКИНИ

САЩ Е ГЛОБАЛЕН АГРЕСОР

Коментара (2)

Следете за нови коментари с RSS

Златин , October 22, 2008

Каква непредизвикана агресия спрямо Русия. Южна Абхазия не е част от Русия, поне през август не беше.

айсайдер , April 14, 2009

Златни,Наакашвили стреля по руски войски разположени като мироопазващ контингент,съгласно споразуменията от 1991...или това не е агресия-какво толкова,пострелял малко с доставените от Станишев И Гоце гаубички.Хайде,хайде на кой не се случва...искаш ли да ти дам снимки на осетински деца,или ще кажеш,че демокрацията така го изисква.Все пак снимките на атакувани от авиацията ливански деца са по-покъртителни...

Напиши коментар

< Предишна		Следваща >

[назад]