ОДОБРЯВАТЕ ЛИ ВДИГАНЕТО НА ЗДРАВНИТЕ ОСИГУРОВКИ С 2 %

ДИРЕКТОР КОЧАН НЕ ХВАЩА

Автор : Сергей ИВАНОВ

20 October 2008

Сергей Иванов е роден в София. Сега е на 35 години. Завършва математическа гимназия в Плевен, а по-късно биологическия факултет на СУ със специалност молекулярна биология. Доктор е по физиология и биохимия на растенията. От 1998 година до март 2007 година е работил в Института по физиология на растенията в БАН. Скандално уволнен от академията.

Институтът по физиология на растенията (ИФР) към БАН бе пратен да бере царевица на опитното поле до околовръстното шосе на София. Акцията прилича на соцбригадите, но сравнението с минали времена показва една ключова разлика. По социалистическо време, бригадите се предвождаха от ръководителите и партийните функционери на предприятията. Сега в брането на изгнили царевични кочани участват само “редови” учени. Нито един от ръководителите или администрацията на ИФР не счита за нужно да дава личен пример в брането. Така, докато учените превиват гръб, администрацията, която те изхранват с научните си разработки, седи на топло и се чуди как “законоосъбразно” да накаже малкото инатлии, отказали “доброволната” бригада.

    Сто лева

По-груби сметки участниците в бригадата досега са събрали продукция за няколкостотин лева. Това не е учудващо, защото учените са тотално незаинтересовани от брането на царевица, а и без липсата на височайшия директорски контрол предпочитат да се помотват, вместо да късат кочани. В същото време, всекидневния транспорт до полето струва почти колкото събраната продукция. Къде е икономическата логика на новото бригадирско движение? За да я разберем трябва да припомним социалистическите принципи. Транспорта до полето се плаща от бюджета на БАН, т.е. от нас данъкоплатците. Приходите от реализация на собствена продукция обаче са друго нещо. За разлика от фиксираните бюджетни заплати те ще се раздадат като премии и с тях най-вероятно ще бъдат възнаградени именно отсъстващите от бригадата директори и администрация.

    1 за 34

   Случаят е показателен за порядките в БАН. През последните години академията е непрекъснато обект на критики, заради липсата на приложни разработки и самоналожената и изолация от реалността. БАН-ските функционери продължават да разчитат изцяло на обществени средства, като в същото време, позовавайки се на академичната автономност, отказват външен контрол върху изразходването на парите. Собствените приходи са отчайващо ниски. Според отчетите на самата БАН през 2006г срещу всеки 1 лев от реализация на научна продукция в академията са наляти 34 лева обществени средства (30 за 2007). БАН отчаяно се нуждае от приходи, за да се представи поне в малко по-благоприятна светлина пред обществото. Всеки един лев изкаран от продажба на кочани, или от даване на имоти под наем, ще бъде обявен гордо като “приход от научни разработки”. Дали с подобни байганьовски шмекерии БАН ще помогне в България да се развива икономика на знанието?

Материалът ни беше предоставен от автора и е публикуван и във в-к Телеграф в броя от 16.10.2008 година.

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

УДОВОЛСТВИЕТО ДА ЖИВЕЕШ В СОФИЯ

ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ: ВЕЧЕ ЩЕ СТРЕЛЯТ НЕ ПО АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ, А ПО ПЕТКО СЕРТОВ

В ШВЕЦИЯ ОСЪДИХА ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕТО В УЧИЛИЩАТА

ИВАН ВЛАХОВ: РАЗПРЕДЕЛЕТЕ РИСКА

БСП ИЛИ ИМА ПРОБЛЕМ С КООРДИНАЦИЯТА ИЛИ ЛЪЖЕ!

Коментара (3)

Следете за нови коментари с RSS

Пламен , October 21, 2008

Направо съм шаштисан!
Какви са тези бригади, какво е това чудо! Мислех, че времената, когато носехме железа с 'колега' (в действителност хирург в една от болниците на града ми!)на високоерудираните вързвачи на тел по арматурите на строежите или събирахме изостаналите след машината разкашкани домати с колегата научен сътрудник са отдавна отминали... все пак 19 години е много време...

Другари , October 21, 2008

в БАН 10 ноември не е дошъл smilies/grin.gif