|
Автор : Соня СИРОМАХОВА
|
|
17 October 2008 |
Ние българите, всъщност сме за статуквото. И в политиката, и в бита си. Макар непрекъснато да говорим за промени, и най-парадоксалното – надяваме се на тях, но случат ли се – надигаме вой до небето. Не ги одобряваме.
За какво ми е думата? Преди дни само Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, вероятно под натиска на недоволни граждани, отмени една изпитана в Европа практика – 3 месечното отчитане на електроенергията.
В някои европейски страни изравнителните сметки са на полугодие, дори на година (Германия). Но не, ние си искаме инкасаторите пред електромерите всеки месец. Няма да ги храним в аванс и това е. Клиентът винаги има право! Как така монополисти ще ни налагат правила?
А дали някой се е замислил макар и за миг откъде, примерно ЧЕЗ – Електро България ще вземе заплатите за 400-те инкасатори, които трябва наново да бъдат назначени. На този въпрос може всеки да си отговори сам.
А при това плащането на база е познато у нас – ВиК изравнява сметки на 3 месеца, Топлофикация на 12 месеца. Защо ние гражданите не поискаме и те да ни се отчитат всеки месец, а прилагаме двойни стандарти.
Обясението мисля е в една обикновена хартийка – т.нар. месечна сметка, която от ВиК и Топлофикация ни изпращат всеки месец.
А ЧЕЗ – Електро България , след като са спестили тези хартийки да му мислят. Не издържаха три месечния изпит пред обществото и това си е.
Лично аз съм на позицията на извънредно популярния защитник на потребителите г-н Кърлев, който в случая е от другата страна на барикадата: въведеното тримесечно отчитане е една добра практика и рано или късно тя отново ще се възприеме.
ПОСЛЕДНИТЕ 5:
|