|
В днешно време все повече се говори за т.нар. „изтичане на мозъци”, основно към Западна Европа и САЩ. Да се замислим, освен приятелите и роднините, какво би могло да задържи младото поколение на България? След присъединяването ни към Европейския съюз народът взе да се надява, че нещата ще се оправят, че ще живеем в една нормална държава. Да, ама не.
С всеки изминал ден става по-трудно и по-тежко. И ако преди няколко години се надявахме, че с влизането в така желания от всички ни – Европейски съюз, положението ще стане по-розово и ще се разхождаме по улиците спокойни, то какво ни остава сега? Навярно на всички вече е омръзнало да слушат за проблемите в държавата ни – пребити журналисти, подкупени чиновници, скандали за подслушвани политици и т.н. С цел да не ставам банален в масовото оплюване на политици и държавници, ще ви разкажа „приятната” история, която ми се случи преди няколко дни. Отивайки по работа в центъра на София, успях да намеря доста трудно място за паркиране в една от уличките на 5те кюшета. На всички ви се е случвало да се лутате като ненормални, поради факта, че няма никакви свободни места за паркиране. Няма смисъл да се говори за подземни паркинги или гаражи, няма кой да си прави труда да се опита да облекчи живота на софиянци. Нека не търсим виновни, да си кажем просто – много хора, много автомобили... След като си свърших работата, вървейки към мястото, където бях спрял, забелязах, че страничното ми огледало е счупено, а гумите ми спаднати. Тъжна история. Явно съм си позволил да спра на нечие „запазено” място. Сигурно центърът на София е запазено, лично пространство само за тези, които живеят там. Докато се чудех на кого да звъня, защото по закона на Мърфи нямах помпа в колата, при мен дойде човекът, който беше паркирал зад мен и ми сподели, че на това място спирал всеки ден от няколко седмици и не е имал никакви проблеми. Чудно ми стана, кой ли би се oсмелил да му ги направи, имайки предвид, че горепосоченият караше последен модел БМВ. Тъй като моят автомобил е далеч от тази класа, бе удостоен с вниманието на някой добросъвестен гражданин. Както каза един мой приятел – това са малките радости в живота.
Колкото до младите, които напускат един след друг страната ни, не мога да ги виня, ако са такива малките ни радости, има ли смисъл да се живее в България?
ПОСЛЕДНИТЕ 5:
|