В нашата култура има две приказки за жаби. Едната как жабата видяла, че подковават коня и тя вдигнала крак. И втората, че всяка жаба трябва да си знае гьола.
Днес наши жаби вдигат крак наляво и надясно и чакат някой да ги подкове. Реформите трябва да вървят по еди кой си начин, защото в Съединените щати било така. Там имало ред. Изумявам се как толкова бързо галениците на предишния режим (висши партийци, университетски кадри, разни свързани с външнотърговски фирми, дипломация), които превъзнасяха режима в СССР, днес отвратително сервилно се прехласват по редът и строгостта на законите в Съединените щати. Казвам го в контекста на сектора сигурност и движението по пътищата. Войната с тероризма там у нас е война по пътищата, както преди война с империализма там у нас бе война с класовия враг.
Ако сте обърнали внимание половината изказали се по темата ДАНС казват в ЦРУ е така, във ФБР е онака. Все там се равняват. Същите, които преди се равняваха по КГБ. Задавам си въпросът с какво тези хора са привлечени от тези световни великани с 200 – 300 милионно население? И защо натрапват техния модел на развитие и структура на държавата, на невзрачното ни в сравение 7 млн. (ако е останало) население.
И си отговарям така: става въпрос за един и същи психологически тип, който търси покровителство от силните на деня и едновременно с това иска да упражнява контрол, чрез използване ресурса на държавата, като тази репресия и насаждане на страх често употребява за лична и групова изгода. Това са най-отвратителните типажи - пред силните са лакеи, а слабите мачкат. Това са радетелите за държава, която да притиска отгоре, а не да ви помага по пътя ви напред. Тези другари-френдс са именно жабите, които вдигат крак. Но забравят че са само жаби. Забравят, че като подслушват телефони, монтират камери, следят интернет, контролират нарко канали, дори да го правят добре, като големите си батковци, си остават бледи подражатели и палячовци. И като такива, рано или късно, ще свършат зле.
Ние сме средно голяма европейска страна. Толкова малка, че всичко се знае. Не може да следваме модел, който няма нищо общо с нас като мащаб и реалности. Няма и нужда. Нашият път трябва да върви през Европа. Тук е нашата история и корени. И то, не като привнасяме модели и като копираме всяка тенденция независимо дали е добра или лоша, а като избираме внимателно положителни практики и отклоняваме негативните.
ПОСЛЕДНИТЕ 5:
|