ОДОБРЯВАТЕ ЛИ ВДИГАНЕТО НА ЗДРАВНИТЕ ОСИГУРОВКИ С 2 %

ЖИВОТЪТ НА ДРУГИТЕ

Автор : Калоян Методиев

27 September 2008

Агентите са се побъркали. Следят за всичко! Средно човек си купува 2.3 чифта обувки годишно, чете 3.2 книги, има 6.743 завършващи с пълно отличие...

   На пръв поглед „Животът на другите” разглежда работата на ЩАЗИ по линия на интелектуалците в ГДР през 1984 година. Режимът е в апогея на края си. Именно в тези среди може да се зароди опасността за срутването му. Всеки режим знае, че първо в изкуството назряват процесите на промяна, които могат до променят хода на историята. Системата от една страна подтиска брутално личността, но от друга вдъхновява изкуството. Интересни са думите на един от героите , режисьора Йеска,: „ Повече не мога да трая тази страна. Няма свобода на словото, нито пък човешки права. Цялата система ме подлудява. Но от друга страна това е същата система, която ни вдъхновява да пишем. Да разказваме истински истории. И това, което идва от съзнанието ни е истински шедьовър.” Добре казано, нали.
Въпросите, които повдига лентата са страшно много. Докъде може да стигне държавата и къде започва личното? Има ли въобще лично в бясния процес на развитие на технологиите. Всичко това заслужава да се види, още и в контекста на случващото се у нас днес – нерагламентирани подслушвания, контролиране на интернет, огромни и безотчетни бюджети за следене, покварена система за сигурност и т.н.
    В този смисъл важен се явява и въпросът какво правят с човешкото у своите служители службите? Убиват ли моралът или само го инвалидизират до неузнаваемост? Системата ли е виновна или всичко опира до човека?
   Филмът „Животът на другите” обаче преди всичко е история за Човека - истинският, живият, мислещият. Тогава когато повечето губят посоката, а той въпреки система, лични несгоди, превратности запазва себе си. И не заради постове, измислен морал или гордост, а просто така. Ако притежавате поне частица от човека с главно Ч няма как „Животът на другите” да не ви разстърси. И няма как да не станете по-добри. А нали затова е изкуството!