СПРАВИХА ЛИ СЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЪС ЗИМНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА?

Начало

Анализ

„ШВЕДСКИ” ПЛУЖЕК И „БЪЛГАРСКИ” СМОКИНИ

Автор : Калоян Методиев

25 September 2008

Ако си мислите, че няма нищо общо между един охлюв в Швеция и едно смокиново дърво в София жестоко сте се излъгали.

Голите охлюви, които в миналото са били напаст само в Южна Швеция, тази година за пръв път достигнаха най-северните части на страната в района на Умеа. Наглед невинната информация беше публикувана първо в местен вестник и после потвърдена и от Тед фон Прошвиц от Музея за естествена история в Гьотеборг. Някакъв гол охлюв, който напада насажденията стигнал Северна Швеция (!?) – голяма работа. Не е голяма работа, но е сериозен показател!

Голият плужек не може (или не можеше) да оцелее една средностатистическа шведска зима. Ако обаче промените в климата правят зимите по-меки рискът подобни видове да се установят трайно на север. става огромен.

Испанският плужек – убиец (Arion lusitanicus) е вид абсолютно чужд за традиционната шведска фауна. За пръв път се появява в там през 1975 година. Днес голият охлюв е огромна заплаха за шведското земеделие, където хората се борят със суровия климат за всяко стръкче зеленина. Плужекът се е превърнал в една от най-честите теми в разговорите на шведските фермери в момента, като дори социалдемократическата партия призова за национална стратегия за справяне с проблема. Появата на този вид на север е пряко следствие от глобалното затопляне.

Но да се върнем у нас. България е страна с умереноконтинентален климат. Има 4 ясно отчетливи сезона. Южните ни планини спират топлите течения от субтропическата територия на Гърция. В южната ни съседка има един климат, а у нас друг.

Посадени само преди 4 години в подножието на северните склонове на Витоша смокинови дървета вече дават плод. И не е едно дръвче, а няколко, боднати просто ей така между корените с домати и ябълковите дръвчета в задния двор на една къща. Смокинята е типично средиземноморско растение, което иска специални условия, за да расте у нас. Без никакви грижи тези, които видях вече са по 3 метра. С една дума глобалното затопляне не подминава и нашата страна.
Ясно е че нямаме силите да влияем на глобалните процеси, но трябва да видим какво може да направим у нас. Водите и горите са нашата застраховка срещу задаващата се „буря”. Нито една капка вода не трябва да напуска страната и да се пилее. Нито една гора не бива да се изсича. Само след няколко години водата ще стане по-скъпа от петрола, а една гора расте за десетилетия. Въпросът трябва трайно да се насади в политическия дневен ред на обществото, за да не се окажем след няколко години жители на полупустинна земя покрита с прахоляк и нагорещени камъни.

Калоян Методиев

ПОСЛЕДНИТЕ 5: