ТРЯБВА ЛИ ДА ИМА ТАВАН НА ТАРИФИТЕ НА ТАКСИТАТА?


 

Advertisement
Начало arrow Култура arrow БЪЛГАРСКОТО КИНО СЛЕД ПРЕХОДА

БЪЛГАРСКОТО КИНО СЛЕД ПРЕХОДА

Автор Богомил Любомиров   
14 September 2008

Image „Ще ви изпея една песен за морето, любовта... и още нещо...”, „ А-а, ще видите вие кон боб яде ли!!!”, „Една боза от шест” - незабравими реплики, от невероятни филми. Някогашните продукции завладяваха сърцата ни, увличаха умовете ни с непринудения си чар и обаяние. А сега, двадесет-тридесет години по-късно се „наслаждаваме” на американски високобюджетни екшъни.

Навярно мнозина се чудят какво се случи, защо не е както преди и както се казваше в една известна тв реклама - „къде сбъркахме?”. Може би липсата на добро финансиране е причината в днешно време да се говори с насмешка за българско кино. Лично аз, не смятам, че това е единственият проблем.  Днешните филми имат за цел да бъдат уникални сами по себе си, да предизвикат фурор в публиката. Изгуби се предишната простота и най-вече човечността във филмите ни. За да бъда по-достоверен и обективен, изгледах четири сравнително нови филма: „Писмо до Америка”, „Следвай ме”, „Мила от Марс” и „Бунтът на Л”. За моя изненада, не останах чак толкова разочарован, колкото очаквах. Смея да твърдя дори, че „Следвай ме” и „Писмо до Америка” ми харесаха. Очевидно е, че за снимането им не са налети достатъчно пари, но за сметка на това са по-достъпни и реални. По свой начин отразяват българската действителност и са някък трогващи, затова искрено ви препоръчвам да им обърнете внимание. На противоположното мнение съм за другите два филма. С цел да ви предпазя от грешката да гледате „Мила от Марс” ще ви споделя, че филм, в който главните герои са десетина възрастни, пушещи трева, определено не си струва двата часа. За мен този филм е същински оксиморон – подобие на фантастика с елементи на реалност. Интересното е, че той взе наградата на Съюза на българските филмови дейци за игрален филм на 2006 г., - все пак различни хора, различни мнения. Може да ме наречете тесногръд или старомоден, но просто не виждам смисъла в този филм, да не говорим за поука.

Колкото до „Бунтът на Л”, в главните роли – Део и Дичо... не бих искал да коментирам. Въпреки че и двамата са ми много симпатични, нещо в играта им куцаше, както и в целия филм. Времето, което отделих за този филм, щеше да бъде по-добре оползотворено, ако бях гледал птичките в небето – те поне разиграват някакво действие и могат да заинтригуват човек. Все пак, ако имате време, отделете няколко часа, за да прецените качеството на изброените филми.

В крайна сметка не мисля, че някога българското кино ще бъде на почит, както преди деветдесета година, но човек никога не знае, нали надеждата умира последна...


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ЧЕТИРИМА БЪЛГАРИ ПОКАЗАХА ДЪРВОРЕЗБАРСКИ УМЕНИЯ В АМЕРИКА

НАРИСУВАНА ЛЮБОВ

ЧУДОТВОРНА ИКОНА В МАНАСТИРА “ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН” ПОМАГА НА БЕЗДЕТНИ

ИТАЛИАНСКИ УНИВЕРСИТЕТ ДАВА СТИПЕНДИИ НА БЪЛГАРСКИ ДИЗАЙНЕРИ И АРХИТЕКТИ

БОЛЕСТИТЕ НА МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ

Коментара (0)add
Напиши коментар
quote
bold
italicize
underline
strike
url
image
quote
quote
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley

busy
 
< Предишна   Следваща >
Общество.нет Всички права запазени ©
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.