БЪЛГАРСКОТО КИНО СЛЕД ПРЕХОДА

„Ще ви изпея една песен за морето, любовта... и още нещо...”, „ А-а, ще видите вие кон боб яде ли!!!”, „Една боза от шест” - незабравими реплики, от невероятни филми. Някогашните продукции завладяваха сърцата ни, увличаха умовете ни с непринудения си чар и обаяние. А сега, двадесет-тридесет години по-късно се „наслаждаваме” на американски високобюджетни екшъни.

Навярно мнозина се чудят какво се случи, защо не е както преди и както се казваше в една известна тв реклама - „къде сбъркахме?”. Може би липсата на добро финансиране е причината в днешно време да се говори с насмешка за българско кино. Лично аз, не смятам, че това е единственият проблем.  Днешните филми имат за цел да бъдат уникални сами по себе си, да предизвикат фурор в публиката. Изгуби се предишната простота и най-вече човечността във филмите ни. За да бъда по-достоверен и обективен, изгледах четири сравнително нови филма: „Писмо до Америка”, „Следвай ме”, „Мила от Марс” и „Бунтът на Л”. За моя изненада, не останах чак толкова разочарован, колкото очаквах. Смея да твърдя дори, че „Следвай ме” и „Писмо до Америка” ми харесаха. Очевидно е, че за снимането им не са налети достатъчно пари, но за сметка на това са по-достъпни и реални. По свой начин отразяват българската действителност и са някък трогващи, затова искрено ви препоръчвам да им обърнете внимание. На противоположното мнение съм за другите два филма. С цел да ви предпазя от грешката да гледате „Мила от Марс” ще ви споделя, че филм, в който главните герои са десетина възрастни, пушещи трева, определено не си струва двата часа. За мен този филм е същински оксиморон – подобие на фантастика с елементи на реалност. Интересното е, че той взе наградата на Съюза на българските филмови дейци за игрален филм на 2006 г., - все пак различни хора, различни мнения. Може да ме наречете тесногръд или старомоден, но просто не виждам смисъла в този филм, да не говорим за поука.

В крайна сметка не мисля, че някога българското кино ще бъде на почит, както преди деветдесета година, но човек никога не знае, нали надеждата умира последна...

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар