|
Автор Кристина Арсова
|
|
12 September 2008 |
|
За любовта винаги е имало толкова много определения – едни я намират за най-прекрасното чувство на света, за вълшебна и неповторима емоция, а други по-скоро биха се опитали да се предпазят нея, страхувайки се да не бъдат наранени. Всеки е свободен да има каквото си иска мнение, въпреки че тези и двете са малко наивни. Защото любовта е съвкупност и от двете.
Кой не е бил нараняван, но и кой не е наранявал? Затова понякога връщането назад предизвиква неприятни спомени. Но от една неуспешна връзка можем освен болката да си вземем и поука за грешките, които може би и ние самите сме допуснали, за да не ги повтаряме пак.
Често сме убедени, че партньорът ни в момента, е правилният за нас и че той е точно това, което винаги сме искали. Но човешката психика и устроена така, че съвсем несъзнателно можем да се лъжем за желанията си и да се опитваме да докажем на себе си, че половинката ни е перфектна. Всичко това идва от желанието просто да обичаме някой, да не сме сами или още куп други причини, които да не звучат особено разумно. Разбира се винаги идва момент, в който се осъзнаваме и разбираме колко безсмислено е да губим повече време с неподходящ човек. Тогава идва и болката, и страданието и се изисква единствено силна воля, за да не попаднем отново в същата клопка и следващият път.
Любовта може да ни поднесе и неприятни емоции, но за сметка на това нищо не може да се сравни с приятните такива. Затова не бива да се страхуваме да обичаме – независимо от това колко пъти сме били лъгани, докато не намерим своята истина.
ПОСЛЕДНИТЕ 5:
ЗАБРАНЕНИЯТ ПЛОД
EДНА ВЕСЕЛА ИСТОРИЯ
ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА
СЕКСУАЛНОСТТА НА ЖЕНАТА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
СУЕТНИ ЛИ СА ЖЕНИТЕ?
|