КАК СЕ НАБИРА СКОРОСТ, Г-Н ДИКОВ?

      Разбираемо е, че всеки е тръгнал да търси успех е започнал от нищото. Аз, лично, като представител на една малка медия, желая да постигна  нещо в живота. За жалост, в малка България това се оказва много трудно. На всеки е ясно, че за да може една медия да просперира, трябва или да има сериозни връзки, или да представя интересни материали. В нашия случай ние сме решили да се докажем по трудния начин, да се преборим с конкуренцията честно и справедливо. Според мен обаче, това е невъзможно. Ето защо ще ви представя проблема, с който се сблъсках..

      По желание на моя шеф, трябваше да интервюирам подходящ човек, добре запознат с проблемите в българския спорт – за  олимпиадата, за отпадането на Левски от БАТЕ и т.н. Веднага в главата ми изплува името на Сашо Диков - един много известен и наложил се спортен журналист, от малкото, които не се страхуват от живата връзка по време на предаване. След като учтиво му се представих кой съм и коя медия   представлявям, той не прояви особен интерес. Това го разбирам, човекът е зает и едва ли ще може да отдели нужното време, но точно когато мислех, че разговорът приключва, г-н Диков ми сподели, че едва когато изданието набере достатачно скорост, тогава би могъл да отдели малко от времето си. Бях много изненадан от причината, поради която ми беше отказано интервю. Явно докато не се започне масово „оплюване” никой не подозира, че съществуваш. Тъжно, но факт, такава е българската действителност.

Коментара (7)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар