Стихотворения от Михаела Ангелова
Нарисувана любов, лежи на пясъка.
Уморените крака, потопени са в морето.
Децата весели са, ечи им крясъка.
и ведро, със усмивка гледа ги небето.
Лятото, тъй очаквано, дошло е вече.
Мигове, незабравими то ще предизвика.
От тревогите съзнанието ще е далече.
А морето необятно, всички ще повика.
Всеки изхвърлил е своето внимание.
Тръшнал е вратата на тежките проблеми.
Помисли приятни, пълнят
ни с мълчание.
И сякаш чувстваме се преродени.
*****
Цветни мисли мрежесто препускат.
Слънцето миражи сътворява.
Всички своите домове напускат.
Всеки иска от днес да отморява.
Очакваното лято дошло е вече.
Тръпките покриват всяко тяло.
Студът от тук е тъй далече.
Съзнанието отнесено е вяло.
Денят започва с изгрев над морето.
Следобяд прескачат се вълни, игриви.
Птици, весели, изпълват пак небето.
А хората веч не са тъй свенливи.
*****
Вълните бият се в скалите, грубо.
Слънцето намига неприлично.
Всяко чувство става нещо друго.
Всеки търси нещо динамично.
Песните изпълват крехко тишината.
Летни мисли къпят се в съзнанието.
Всеки се наслаждава на красотата.
И изцяло се отдава на желанието.
Пропита топлина гали нежно тялото.
Вълните докосват игриво краката.
Всеки допир е частица от цялото.
И чака да усети грешно топлината.
Михаела Ангелова
22 август 2008 г.
ПОСЛЕДНИТЕ 5:
ИТАЛИАНСКИ
УНИВЕРСИТЕТ ДАВА СТИПЕНДИИ НА БЪЛГАРСКИ ДИЗАЙНЕРИ И АРХИТЕКТИ
БОЛЕСТИТЕ НА МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ
С КОКТЕЙЛИ В БЯЛО,
ЗЕЛЕНО И ЧЕРВЕНО ОТПРАЗНУВАХА СТАРТА НА ПЪРВАТА ИТАЛИАНСКА ПОРЕДИЦА ЗА РОДИТЕЛИ
БИСТРА БОЕВА: У НАС НЕ СЕ ОЦЕНЯВА КАКВО БОГАТСТВО ИМАТ
ДЕЦАТА С КУКЛЕНИЯ ТЕАТЪР
|