РЕТРОСТИЛЪТ НА БАН ТРЯБВА ДА СЕ ЗАМЕНИ С ЕВРОПЕЙСКИ

Ретростилът на избора на нов председател

Изборът на нов председател на БАН отмина, старият стил остана и българската общественост отново забрави за науката, защото няма и нотка съмнение във факта, че промяна няма да има, реформа – също. Изчаках няколко дена, за да проверя верността на твърдението си и сега трябва да кажа няколко думи за самия избор.

На 18 юни 2008 г. членовете на Общото събрание, които трябваше да изберат новия председател, отново бяха охранявани – от лицето Генчо Иванов, който пазеше на вратите на Големия салон и още двама души, седнали на столове в дъното на салона. Също както по времето на социализма. В деловия президиум се виждаха само побелели коси, в процедурата участваха хора в пенсионна и следпенсионна възраст.

Апаратните игри са същите. Уж двама кандидати, единият от които ще се оттегли и след четири години се очаква да бъде следващият председател на БАН, набелязан с цел запазване на статуквото. Тази игра беше демонстрирана в измислената битка между акад. Иван Юхновски и акад. Никола Съботинов. Ако нещо попречи единият да бъде избран, вторият ще го замести и пак “наш” човек ще управлява парите и имотите на БАН. Сега същият сценарий включи имитирана конкуренция между двама представители на точните науки акад. Никола Съботинов и акад. Александър Петров. И пак по същия сценарий акад. Александър Петров се сетил предишната вечер да оттегли кандидатурата си. И тези хора си вярват, че хората им вярват.

Нещото, което можеше да попречи, е възрастта на г-н Съботинов, надпенсионната за Европейския съюз – 67, на която той кандидатства за председател на БАН с четиригодишен мандат.

В ЕС учените, както всички други граждани, се пенсионират на възраст 65 г., като този факт се има предвид при кандидатстване за някоя длъжност. Например служителите в Европейските институции се кандидатират така, че мандатът им да бъде изтекъл в годината на пенсиониране, като самото пенсиониране се извършва в края на месеца, когато навършват 65 г.

Няма номиниран представител на обществените науки и човек започва да се пита дали всички учени, правили кариера в БАН, са задължително свързани с утвърждаването на комунистическата идеология и Държавна сигурност и сега не е удобно да се представи подобна кандидатура?

Механизмът на кандидатстване става чрез сложна номинация, която нарушава човешките права на учените и не е хармонизирана с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, а от 1992 г. Република България е член на Съвета на Европа. Всеки хабилитиран учен би трябвало да има свободата да се кандидатира за поста. Да, но в Европа, не и в България, защото ще наруши статуквото, наследено от миналото.

Жените също са забравени. Има три жени академици, които имат право да кандидатстват. За едната скоро излезе информация, че е сътрудничила на Държавна сигурност – Вера Мутафчиева. Възрастта на дамите не се коментира по етични съображения.

Неочакваната кандидатура на акад. Борислав Боянов изправи на нокти пазителите на статуквото и ученият, дръзнал да наруши тоталитарния ред, трябваше да бъде подигран като “непознаващ ситуацията в БАН” и поучаван чрез демонстрация на преданост към номинацията на акад. Никола Съботинов, предварително набелязана и осъществена. Участниците в гласуването, в голямата си част хора на статуквото, бяха предварително предупредени за начина на гласуване и личността, която трябва да изберат. Социализмът е останал както в мисленето, така и в действието. Човек неволно се пренася в обстановката преди 1989 г. Как ли са се чувствали журналистите от другото поколение, което изкласи през последните 19 години? И как са изтърпели фарса, наречен избор?

Отново имаше количествени натрупвания, когато хора от институти, които нямат нищо общо с физиката, специалност на набелязания от номенклатурата кандидат, засвидетелстваха вярност и преданост като подкрепа за кандидата.

Децентрализацията – неотложна задача на новия председател

Първата задача на новия председател на БАН е безспорно изборът на членове на Управителния съвет. Незнайно защо, т.е. знайно е защо, той отлага този въпрос за есента.

Негова неотложна задача обаче е да започне децентрализацията, без която БАН няма да получи по никакъв начин пари от еврофондовете. Това е правило на Брюксел, така е изградена европейската наука и съветския модел на централизирана наука, който продължава да показва БАН, трябва да преустанови съществуването си.

Без европейските пари науката в БАН ще продължи вегитирането си известно време, но учените от институтите й трябва да знаят, че вече са със затихващи функции.

Изискването на Брюксел за създаване на изследователски центрове може да започне, като се обособят три направления в БАН – точни и технически науки; естествени науки; обществени и хуманитарни науки на базата на изграждане на хоризонтални мрежи за съвместна работа. Подобна мрежа е изисквана по Европейските критерии за наука и в България е проведена чрез обединяване на Софийския, Техническия и Медицинския университет. Това обединение съществува отскоро.

Неотложна задача е също така създаването на структурни звена в духа на изискванията за включване на българските учени от БАН в Европейското изследователско пространство.

Утре ще депозирам молба за изграждане на Център за европейска комуникация и по-късно, вероятно след месец, ще информирам българската общественост за поведението на Управителния съвет на БАН.

През 2000 г. поисках да бъде създаден Институт по европеистика и получих твърдо “не” от Управителния съвет и Общото събрание. По време на заседанието на Управителния съвет акад. Никола Съботинов седеше до мене. И участваше в обсъждането, а аз си бях наложила да изтърпя всичките възражения без реакция, макар че трудно сдържах смеха си. Да видим сега, каква ще бъде реакцията на Ръководството на БАН? Отговорът е – същата. Няма нужда от Европа, ще общуваме с Китай и Индия.

Наскоро дизайнерското студио PEGA, подразделение на ASUS представи клавиатура с необичаен дизайн. Новият продукт се състои от 40 бутона, позволяващи набона на символи, използващи се за създаването на емотикони и смайли. Докато четях информацията, си мислех, колко души от Управителния съвет на БАН или от Общото й събрание са чували двете думи – емотикони, смайли. Да не говорим за използването на клавиатурата в дизайнерското оформление на сайтовете на отделните институти, за да избягат те от абстрактния вид на науката и се доближат до потребителя с включването на емоционален компонент.

Заедно с това си мислех, че ако един български футболист като Велизар Димитров може да бъде продаден за сумата от 500 000 евро на “Металург” /Донецк, Украйна/, колко ли струва един български учен и за каква сума би могъл “да бъде продаден”? Защо българските учени не са конвертируеми? Защо председателите на БАН, съответно химик и физик – акад. Иван Юхновски и акад. Никола Съботинов, не са носители на Нобелова награда, защо научната им дейност не е оценена в международен план? Защо българският учен е учен само когато работи в институтите на университетите на развитите държави, а не в родината си?

Отговорът е ясен. Защото 19 години от демократизацията на страната не се провежда реформа в българската наука, която да я хармонизира с науката в развитите страни.

доц. д-р Любима Йорданова

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

СТРАННИЯТ ДУАЛИЗЪМ НА ГАМИЗОВ  

Коментара (1)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар