1 МАЙ ТРЪГВА ОТ USA

За да разберем истината за празника на труда трябва да се върнем в далечната на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. Най-много са били в Чикаго, над 90 000. На 3 май в Чикаго се събират над 65 000 протестиращи, полицията и частните охранители от детективска агенция Пинкертън стрелят срещу тях. На 4 май е свикан протест срещу полицейското насилие на площад Хеймаркет в Чикаго. Сблъсъците стават ожесточени, избухва бомба и убива един полицай на място, 65 са ранени, седем от тях умират по-късно. Полицията използва оръжие срещу протестиращите, стреля и ранява над 200 души и убива няколко от тях. Атентаторът не е заловен, но за сметка на това биват арестувани и осъдени осем анархисти – Оугъст Спайс, Адолф Фишер, Албърт Парсънс, Джордж Енгел, Луис Линг, Самюел Фийлден, Оскар Нийбе и Майкъл Шваб. Оскар Нийбе е осъден на 15 години затвор, останалите – на смърт. Луис Линг се самоубива в килията си. Губернаторът смекчава присъдите на Фийлден и Шваб на доживотен затвор. Спайс, Фишер, Парсънс и Енгел са обесени на 11 ноември 1887, известен като „Черния петък”. Седем години по-късно, убитите анархисти са оправдани като невинни. На паметника им днес са изписани последните думи на Оугъст Спайс: „Ще дойде ден...”

            През 1889 г. по предложение на американската делегация Втория социалистически интернационал в Париж приема резолюция за честването му. На следващата година той е отбелязан в САЩ, много страни от Европа, също така в Чили, Перу и Куба. От 1891 г. в Русия, Бразилия и Ирландия. Първият опит за честване на празника е от 1890 г. от Топографското дружество. За първи път у нас е обявен като национален празник през 1939 г. Празникът се е чествал и в Нацистка Германия под името „Имперски трудов ден“.

            Ето защо никак не е случайно, че днес Денят на труда се чества по цял свят от левите партии, от синдикатите и от анархистите, а в редица държави е обявен за официален празник, включително САЩ и Канада, когато се отбелязва през първия понеделник на септември. Друг и немаловажен е въпросът, че подобно на 1 май и 8 март, които ги свързваме предимно с международното социалистическо движение тръгват от САЩ.

             Първи май не е някаква комунистическа приумица или измишльотина, както искат някои да ни го втълпят и заклеймят, а е свързан със зачитането на основни социални права, които ние днес смятаме едва ли не са изконни, а в миналото за тях се е водила дълга и продължителна борба. Първи май не е тема за политически спекулации. Подценяването и подминаването му днес от политиците би означавало най-малкото опит да се забрави и прекрои не само миналото, но настоящето и бъдещето, което не бива да се допуска. Събитията от май 1886 г. в САЩ трябва да бъдат като урок не само на левицата и на политиците като цяло в  грижата им за общото благо, но и на синдикатите дали защитават и отстояват правата на трудещите се или са се превърнали в част от защитата на тесните корпоративно-олигархични икономически интереси. Урок, който трябва да им се напомня непрекъснато.

1 май 2008 г.

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ЧУДО  

НЯМА ЛИ КОЙ ДА РАЗКОПАЕ ПОД ПРОЗОРЦИТЕ НА ДЕПУТАТИТЕ?!

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: ВАЖНО Е КОТКАТА ДА ЛОВИ МИШКИ, А НЕ ДАЛИ Е ЖЪЛТА, ЧЕРВЕНА, ОРАНЖЕВА, СИНЯ

МЪЛЧАНИЕТО Е БЛАТО, В КОЕТО СЕ ДАВИМ КОЛЕКТИВНО

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар