ИЗБОРЪТ НА НОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАН – РАВНОПОСТАВЕНОСТ ИЛИ НЕРАВНО ТРЕТИРАНЕ НА УЧЕНИТЕ

доц. д-р Любима Йорданова, евролингвист

Още точка № 1 стряска с дискриминационния си текст и централизацията, която не съществува в науката на развитите европейски страни, съсредоточена главно във висшите училища и обслужваща потребностите на учебния процес, интегрирайки и студентите, бъдещи учени,  в изследователската работа.

Според “Процедурни правила” предложения за издигане на кандидатури за избор на председател на Българската академия на науките могат да се правят от: 1/ръководни органи на самостоятелните научни звена, разбирай научните институти; 2/ от Събранието на действителните членове /академиците/ и дописните членове /член-кореспондентите/, които са учени във възраст, близка до пенсионната и надпенсионната; 3/ от групи членове или от отделни членове на Общото събрани на БАН, което означава поддържане на централизацията и нарушаване на демократичния принцип на личното участие; 4/ от групи учени от БАН, което пък поддържа корупцията и шуробаджанащината. Т.е. събират се двама приятели, избират третия, а той им обещава, че ако бъде избран, ще ги назначи като заместник-председатели в Управителния съвет на БАН. Този принцип на работа видяхме в действие при отвода на заместник-председателя акад. Н.Съботинов при избора на акад. Юхновски през февруари 2008 г. за председател на БАН четвърти мандат.

Отделният български учен, на работа в БАН, във висше училище в страната или в чужбина, няма право на мнение и свобода на изява, т.е. нарушава се свободата на изразяване на мнение и кандидатиране с представяне на собствена научна продукция като учен и собствена програма за ръководство на БАН. Дори политическата ни система допуска независими представители, а изборът на г-н Бойко Борисов за кмет на София в два мандата показа силата на мажоритарния избор.

Принципът на равнопоставеност, един от водещите принципи на ЕС, задължава БАН да изработи схема на равнопоставеност на различните клонове от науките. Разумно е след като председателят на Общото събрание е от точните науки, председателят на БАН да бъде от обществените и именно от обществените, защото те изживяха и ще изживяват и в близкото бъдеще най-сериозна, бих казала дори драматична, промяна. Това в никой случай не омаловажава приноса на естествените науки.

Равенство пред закона

Според “Харта на основните права на ЕС” всички европейски граждани са равни пред закона. Това правило, приложено към избора на председателя на БАН, отправя известни предизвикателства към степента на “научност” на кандидатите. Задължително е председателят на БАН да е хабилитирано лице? Очевидно да, защото е необходим и социален, и професионален опит. Това – от една страна.

От друга страна обаче именно в по-ниските възрастови групи е тоталната дигитализация на науката в 21-ви век. Значи са необходими и по-млади хора, с по-малко социален, но с повече съвременен опит по отношение на високите технологии и изискванията на Лисабонската стратегия за изграждане на обществото на знанието. Не е достатъчно кандидатът да има само защитен докторат. Докторатът е първата стъпка в науката, хабилитацията означава сериозна позиция, натрупан професионален опит.

Трябва ли председателят на БАН да е непременно академик или член-кореспондент? Очевидно не, защото това означава нереформирана наука поради възрастови ограничения на кандидата, формирал знанията си през 60-те, 70-те години на миналия век и по-слабо възприемчив към новостите в науката. Трите мандата на акад. Иван Юхновски го доказаха. А липсата на реформа вече 19 г. означава, че трябва да се движим към решение за радикална реформа. За предпочитане е по-плавният преход в обществото, но ние сме изпуснали времето и сега трябва да догонваме.

Жените в науката

Докато разглеждах сайта на БАН, тази рубрика се натрапи в съзнанието ми. Отворих и що да видя – изредени имена на жени-учени, постижения, биографии. Като че ли жените са нещо различно, нещо като бяла врана или лястовица, нещо необичайно за науката. Нарушен е принципът на равнопоставеност на половете, жената-учен се възприема като нещо екзотично, тя е отделена в отделна рубрика. И то в 21-ви век. Просто не е за вярване. Самият текст е написан на английски, като че ли хората, вложили текста, са се страхували от кирилицата и българския, от родния си език. И като си помисля, че миналата година – 2007-ма – беше годината на равните възможности. Съвременните тенденции и развития не засягат БАН, която продължава да си живее в минало време.

В процедурните правила не е упомената мандатността на председателя на БАН, а трябва, за да не се получават конфузии като избора на Юхновски за четвърти мандат като председател на БАН и не особено сполучливото му оттегляне по-късно. Мисля, че е здравословно за един учен да бъде на ръководна административна длъжност в цялата йерархия само един мандат, за да не се отдели твърде много от науката и да може да се върне в нея. Иначе дори българският президент има право на два мандата. Така е и в развитите демокрации по света – от Русия през Европа до САЩ.

Допустима възраст на кандидатите

За да няма неприятни изненади и упреци в дискриминация, е необходимо в процедурните правила да се упомене пределната възраст за кандидатите – например 65 години, възрастта, на която се пенсионират учените в Европа.

Иначе самият факт, че се “препоръчва въпросите и изказванията по избора да бъдат издържани в академичен стил, за да не се стига до недоразумения” е заявка и потвърждение на съществуващото напрежение в системата, породена от непровеждането на реформа в българската наука, вече 19 години от демократичния процес.

Смущаващ е и фактът, че предлаганите през 2008 г. правила не са съобразени с основни правила на Европейския съюз, а държавата ни вече втора година е държава-членка на Европейския съюз. По тези правила е проведен “изборът” на председател на БАН през 1996, 2000 и 2004 г. И ако 1996 г. остана в историята с голямата икономическа криза, която предизвика Януарския мирен протест на гражданите през 2007-ма г., то сега, две години от европейското ни членство, е недопустимо да не се познават нормите на живота в държавите-членки на Европейския съюз.

С тази публикация бих искала да стимулирам мненията на българските учени по въпросите, засегнати в статията.

До 12 май 2008 г. има още време, за да се поправят непълнотите в процедурните правила за избор на нов председател на БАН и се осъвременят те в духа на времето, в което живеем. За да не звучи архаично българската наука.

Още повече, че новият председател на БАН ще има тежката задача да осъществи децентрализацията на науката, за да даде простор на мисълта и активното действие за европейско съфинансиране на науката в България. Той трябва да проведе и структурната реформа, като създаде нови структурни звена, т.е. научни институти, които като изследователска проблематика да хармонират с европейската и българските учени да се влеят в Европейското изследователско пространство.

Последни статии:

ИЗБОРЪТ НА НОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАН – РАВНОПОСТАВЕНОСТ ИЛИ НЕРАВНО ТРЕТИРАНЕ НА УЧЕНИТЕ

ПАРТИЯ ОНБ ЗА ВНОСА НА ЧУЖДИ РАБОТНИЦИ

Коментара (35)

Следете за нови коментари с RSS

NaUchen , May 02, 2008

Abe BAN triabva da se zakrie - marzeli i paraziti. Kakto kazvashe edin moi prepodavatel - tam sa kuvioznite. Sega chak razbiram kakvo e imal predvid. Avtorkata e prava, no shte ia smajat na sabranieto im.

Отвратен , May 03, 2008

Дрън - дрън. Авторката от маса време пише неща, които са меко казано "не много истинни". (А не е ли пристрастна?) Нейната теза е доволно тъпа и елементарна: в БАН са гадните мързеливци, а великата наука се прави във ВУЗ-овете. По-кретенска идея не се е раждала последните 20 г. Малък пример - жена с 1 (една) публикация и 6 (шест) вестникарски статийки за 18 г. носи гръмката титла "доцент", преподава в ФСФ на СУ "Св. Кл. Охридски" и прави акредидациите (!) на институти в БАН! Казва се Йорданка Холевич. Ето до тук е стигнала университетската наука! Затова, неуважаема г-жо Л. Йорданова - първо меслете, а после пишете.

Любима Йорданова , May 04, 2008

Здравейте, Отвратен,
аз познавам ситуацията в България, познавам я отчасти и от Западна Европа - главно Германия и Дания, отчасти Австрия. Когато говоря за университети или висши училища, съм имала предвид именно факта, че в развитите страни на света науката не е отделена в отделна структура като БАН например, а си е в университетите. Там има научни институти, научноизследователски групи и т.н. Т.е. науката е при младите хора и ги привлича още от студентската скамейка.
Българският модел - висше образование в университетите, а наука - в БАН не само че е демоде като съветски модел, а СССР вече го няма, но е и непродуктивен. Създадена е паралелна паразитна структура, която на всичкото отговоре, вигитирайки, иска да продължи да вигитира.
Когато пишех за университетите, имах предвид дигиталната наука на Копенхагенския университет, където съм била няколко пъти, на Хайделбергския университет, където съм била на специализация /самият университет е част от Лигата на европейските университети/.
Изоставането в моята област е около 40 години, ако сравним българската наука с европейската.
Това състояние не може повече да се търпи от научната общност в България. Ако е научна!
Поздрави. Любима

Отвратен , May 04, 2008

1.Познаване не означава подмяна или "част вместо цялото"! А това прави авторката по-горе. Предложението за закриване на БАН е порочно и е породено от две и само от две възможни изходни точки: А.Користни интереси (имоти, престарели доценти от измислени ВУЗ-ове и пр.) В. Нихилистичен революционен ентусиазъм, типичен за преселилите се в не-битието (Слава Богу!) комунисти.
2.Нито дума за малоумните доценти и професори, които пъплят из българските ВУЗ-ове. А тях какво да правим? И колко са? Кой създаде над 58 факултета в България? Та идиотите, които съсипват българския студент, са във ВУЗ, а не в БАН! Да не говорим за корупцията във ВУЗ, за готовите дипломни и пр. работи из net-а ...

Отвратен , May 04, 2008

3.Трансформацията на науката става бавно, я съвети за закриване и откриване на структури е нещо сложно и непостижимо за пишещата по-горе. Справка: вж. до къде ни доведе кретенизма на д-р Мими Виткова, която бе автор на т. нар. "здравна реформа"(а дали беше случаен?), сравнен с опита на Англия - там добре познатата ни поликлинична система си работи и никой не иска друго! Затова, госпожо, по-кротичко с революциите, да не изхвърлим и бебето, заедно с водата ...

Любима Йорданова , May 04, 2008

Уважаеми читатели,
зад името "Отвратен" се крие колегата ми старши научен сътрудник втора степен доктор от Москва Ангел Тачев Пачев, който като сътрудник на Държавна сигурност пребивава в Института за български език при БАН. Дори се води "ръководител на секция" в същия този институт - www.ibl.bas.bg, защото "нашите" хора не може да не ръководят. Мейлът му е - Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите , за да не минава през сървъра на Института /и на това са го научили в Москва/, а телефонът - 9792961, но ще го намерите в понеделник или четвъртък след обед, ако благоволи да се мерне въобще в Института.
Друг е въпросът с научната му продукция, защото такава той няма. Само се води "учен" в списъчния състав на Института. В Москва е бил подготвен в школа на КГБ за манипулатор. Иначе т.нар. му дисертация критикува един американец,етнолингвист, разбира се, от марксически позиции.
Защо го тресе треска във връзка с избора на новия председател на БАН уважаемия ми колега? Защото не се знае, какво ще стане със старите кадри на БКП /сега БСП, ако се размърда структурата. Затова трепери и сипе огън и жупел, за да се запази статуквото. От това му зависи животът, а и парите.
Затова лае срещу вузовете. Като англицист той добре знае, че и в Обединеното Кралство, както и в другите развити европейски страни науката е интегрирана в университетите. Няма структура, подобна на БАН. Науката е при студентите, при младите хора, при носителите на нестандартното мислене, при носителите на НОВОТО.
Ангеле,
И този път не можа да ме изненадаш. Не можеш да се разделиш нито с професията си, нито със стила си. Стилът ти е този, който те издава! Само ти дадох малко време, за да изригнеш с нова сила. Страхът си е страх. Това е.
Любимата ти колежка Любима

Любима Йорданова , May 04, 2008

Колеги, тази статия е изпратена на новия председател на Общото събрание на БАН. Ще видим дали ще се съобрази с направените забележки към "Процедурни правила", създадени от БСП в средата на 90-те г. в друг исторически период на България. Тъкмо ще имаме повод за нов коментар, защото той няма да се съобрази. И той е от същото поколение, и той познава науката на 60-те и 70-те г., и той изпълнява поръчения. Затова "е избран".
Трябва да умре още едно поколение у нас, да се повиши мобилността на българите, да видят как живеят и се трудят други народи, какви провила, при това жестоки правила за сериозна работа и качество, съществуват в развитите страни. Чак тогава българската наука може да се поразмърда. Засега тя се прави от колегите ни българи, но които работят в чужбина.

Отвратен , May 04, 2008

Сега съм отвратен наистина. Обвинявате невинен човек. Но обяснимо - само едно тъпо и ограничено създание може да постъпва така. Доказателство: пише се не "вигитира", а ВЕГЕТИРА. Двойна грешка на човек, който се изживява като лингвист. Но какво да се прави, в Хайделберг не преподават български правопис ...

Отвратен , May 04, 2008

P.S. Защо машинният каталог на НБ "Св. СВ. Кирил и Митодий" (http://search.nationallibrary.bg/cgi-bin/k4t.pl) показва, че имате САМО една (!) публикация и то през далечната 1993 г.?

НАБЛЮДАТЕЛ , May 05, 2008

Абе хора /до Л. Йорданова и ОТВРАТЕН/ що не вземете да си размените мейлите пък си пишете и са взаимонападайте колкото си щете. Само като видях коментарите и се отказах да чета статията. Абе всичко свързано с БАН мирише на загнило. Наистиня трябва да се закрие тази институция - развъдник чиновници, които размахват титлите си най-много за да накарат новата колежка например да им направи свирка... за да й помогнат да израстне в йерархията. ГНУСНО!
БАН е най-вредната за българската наука институция, защото заради детковците в нея /до един гумени глави/има такова огромно изтичане на мозъци от страната ни.

Vladislav , May 05, 2008

Tozi dialog pokazva dalbokata kolizia, koiato opredelia dneshnoto sashtestvuvane na balgarskata nauka. Kato dobavim i bezideinost, bezparichie i lipsa na mora... aaa zabraih i iztichaneto na kadri ot BAN ot 1989 nasam kartinkata stava iasna. Ta v tazi kolizia niama da ima mir. Ednata paradigma shte uspee. DS ili demokratite - nito ednite, nito drugite. Shte doidat novi iakichki i shte vi izpapkat. Shtom stava duma za imoti (a BAN ima poslednite golemi v BG) shte doidat oligarsite i shte se namesiat tam. Apropo kolko ot tiah imat interesi v BAN v momenta i poluchavat diplomi?

Ик21 , May 05, 2008

Комунистите все още управляват 90% от институтите в Академията. За младите няма шанс, ако не фамилиарничат с БСП и техните научни кадри. Кой млад човек ще издържи там?

БАН , May 05, 2008

КУВИОЗНИТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ЕЕЕ

Отвратен , May 05, 2008

До всички. Явно е, че BG науката е на кръстопът. Но много важно е да не изхвърлим бебето с водата. И затова си припомнете основния въпрос от римското право: Qui bono? - т. е. "Кому е изгодно?"

Любима Йорданова , May 05, 2008

Здравейте,

много се радвам на коментарите, защото те показват наличие на криза в българската наука. Кризата е отдавна, достатъчно дълбока, още от времето на социализма, но нищо не се промени в позитивен план и през изминалите 19 години от прехода.

Сега бих помолила да се концентрираме върху проблемите, посочени в статията. Предстои избор на нов председател на БАН на 18 юни. На 12 май Общото събрание ще одобри критериите за този избор. Нека се съсредоточим върху следните въпроси:

- на кои научни критерии трябва да отговарят кандидатите за председател на БАН,
- кой да ги предлага, те самите трябва ли да са зависими от някой организация или социалистически "колектив", за да кандидатстват или просто могат да напишат една молба, да опишат с няколко думи научната си дейност, да предложат писмено програма за развитие на науката в БАН и сътрудничеството й с останалите научни звена, ако има такива във висшите училища,
- кой трябва да бъде възрастовият критерий и ако кандидатства човек на 65 г., ще се има ли предвид, че докато изтече мандатът му, той ще е вече на 69 г.,
- жените-учени имат ли права, равни на правата на мъжете-учени в БАН,
- колко мандата може да управлява председателят на БАН и т.н.

Всичко останало е бла-бла и не дава резултати. Не обръщайте внимание на вегетацията на колегата ми старши научен сътрудник втора степен, доктор от Москва Ангел Тачев Пачев, който вижда машинописни грешки, но не забелязва необходимостта от реформа в науката. Реформата действително ще изхвърли служителите на Държавна сигурност от научните институти на БАН като него, като същевременно ще запази учените.

Поздрави.

Любима

Любима Йорданова , May 05, 2008

Публикациите ми са в Интернет, само трябва трябва да се избере авторското ми име в google.bg.
Любима

Любима Йорданова , May 05, 2008

1/
ЕК съобщи носителите на награда "Мария Кюри"

дата : 18 декември 2006 г. 10:52 ч., actualno.com

В Седмата рамкова програма за научни изследвания в специална програма "Хора" ще се отделят ресурси за мерки за подкрепа на мобилността на изследователите

Европейската комисия назова имената на петима носители на наградата "Мария Кюри" за 2006 г. за върхови постижения в научните изследвания. Тезгодишните носители са: Michal Lavidor (Израел/ Обединеното Кралство), Frank Keppler (Германия), Chris Ewels (Обединеното Кралство/ Франция), Nicolas Cerf (Белгия) и Paola Borri (Италия/ Обединеното Кралство).

Научноизследователската работа на тези учени се отнася до различни области на науката: когнитивни невронауки и психология, физика на атмосферата и науки за околната среда, нанотехнологии, физика. Със сума от
50 000 евро всяка година се награждават пет изтъкнати изследователи. Наградите са връчени в Политехниката на Лозана. Чрез наградата "Мария Кюри" нови изследователски таланти се представят на общността.

Любима Йорданова , May 05, 2008

2/
...

С нея могат да бъдат подкрепени изследователи във всички области на научното и технологичното изследване от държавите-членки на Европейския съюз, страните, асоциирани по рамковата програма и трети страни. Наградата не зависи от възрастта на изследователя. Оценява се научното знание, компетентността. Има критерии за всяко научноизследователско ниво - за учени, които са в началото на кариерата си, както и за учени от световно равнище със солидна и призната научна компетентност. За наградите могат да кандидатстват предприемачи, университети и други институции, които се занимават с научни изследвания.

...

В Седмата рамкова програма за научни изследвания в специална програма "Хора" ще се отделят ресурси за мерки за подкрепа на мобилността на изследователите в размер на 4 милиарда евро за седем години.

u4en , May 05, 2008

za6to vsi4ki mislite kak trqbva da se reformira BAN,kogato e pove4e ot o4evidno ,4e takava kuha struktura,izpraznena ot sadarjanie,e kraino vreme da bade zakrita.Neka da dadem 6ans na naukata da se razviva kato ostavim universitetite da izvar6vat nau4na deinost.

Pier , May 05, 2008

Moje li chovek, koito ot 15 godini niama nauchna publikacia (ne po forumite v internet) da pretendira za merodavnost po takiva vajni vaprosi?

LM , May 07, 2008

Аз работя в БАН и съм напълно съгласна със статията. БАН се нуждае от реформа, в която младите учени да имат възможност да се изявяват и на ръководни постове!
Наистина има звена, я които науката върви, но те са много малко.
От всякъде се усеща запушване и работата е силно затруднена. Да не говорим, че биват уволнявани млади учени с огромни постижения, само защото са неудобни на ръководството. Методи познати ни от близкото соц-минало.....

ДО LM , May 07, 2008

В БАН НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО БЛИЗКО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО МИНАЛО. ГРЕШНАТА ДУМА Е МИНАЛО. И НЕ БЛИЗКО А МОМЕНТНО.

Любима Йорданова до Пиер /или Ангел Пачев/ , May 08, 2008

Скъпи Пиер /Ангел Пачев/,
не преди 15 г., а преди 11 г. издадох най-доброто, което съм писала досега - книгата "От лумпена до гражданина" за Януарския мирен протест на гражданите. Познай дали БАН искаше да публикува книгата в Издателството си, строго контролирано партийно. Но книгата с документални материали и анализи е на разположение на българските читатели. Още нещо - големите "учени" не знаеха, че развивам в България научното направление, родило се в Германия през 1994 г. в Университета в Кобленц-Ландау - т.нар. политолингвистика и все, че закри секцията по социолингвистика, която въобще не беше виновна, т.е. нямаше нищо общо с моята научна дейност. Но първичната партийна организация, прикрила се под формата на научен съвет, така и не загря номера. Имам и други стойностни проекти като научната поревица "Германците и българите в диалог" и т.н., има и други, но те не са за Пиер. Те са предназначени за учени от областта.
Поздрави Пиер /Ангел Тачев Пачев, сътрудник на Държавна сигурност, водещ се наУчен в Института за български език при БАН и ръководител на секция. Може ли "нашите хора" да не ръководят?
Поздрави.
Любима

Любима Йорданова до Пиер /или Ангел Пачев/ , May 08, 2008

Ангеле Пиер,
от 2000 г. работя по Комуникационната стратегия на Европейската комисия, от 2005 г. - по План Д на Европейската комисия, ако въобще си чувал за него, макар че се водиш уж лингвист. За публикациите спазвам нормите, които изисква Европейската комисия, а държавата ми вече две години е държава-членка на ЕС.
Колежката ти евролингвистка Любима

do Dr. Любима , May 09, 2008

he research institutes of the Max Planck Society perform basic research in the interest of the general public in the natural sciences, life sciences, social sciences, and the humanities. In particular, the Max Planck Society takes up new and innovative research areas that German universities are not in a position to accommodate or deal with adequately. These interdisciplinary research areas often do not fit into the university organization, or they require more funds for personnel and equipment than those available at universities. The variety of topics in the natural sciences and the humanities at Max Planck Institutes complement the work done at universities and other research facilities in important research fields. In certain areas, the institutes occupy key positions, while other institutes complement ongoing research. Moreover, some institutes perform service functions for research performed at universities by providing equipment and facilities to a wide range of scientists, such as telescopes, large-scale equipment, specialized libraries, and documentary resources.

do Dr. Любима , May 09, 2008

Има и Фраунхофер society и други не ги ли знаете другарко Любима

do Dr. N18 , May 09, 2008

What ist the Fraunhofer-Gesellschaft?

The Fraunhofer-Gesellschaft undertakes applied research of direct utility to private and public enterprise and of wide benefit to society.

Our Customers:

* Industry
* Service sector
* Public administration


Facts and Figures at a Glance:

* More than 80 research units, including 56 Fraunhofer Institutes, at 40 different locations in Germany

* The majority of the 13, 000 staff are qualified scientists and engineers

* € 1.3 billion annual research budget totaling.
Of this sum, more than 1 billion euros is generated through contract research. Two thirds of the research revenue is derived from contracts with industry and from publicly financed research projects. Only one third is contributed by the German federal and Länder governments in the form of institutional funding

Psevdouchenite se hapiat , May 09, 2008

kakvi sa tia gluposti

Любима Йорданова до Ангел Пачев , May 12, 2008

Ангеле,

посочените от тебе структури са хоризонтални мрежи, а не вертикални, каквато е БАН по аналог на съветския модел за централизирано партийно управление на науката.

Защо толкова се срамуваш да пишеш на български? Да ти напомня ли, какво е писал Паисий за такива като тебе? Знаем, че си наглицист, но защо не работиш като англицист, а се водиш "учен" в Института за български език при БАН? Къде са книгите ти, служителю на Държавна сигурност?

Европейските проекти задължително включват мрежи от учени във висшите училища и научни институти /които обикновено за във висшите училища/, но и те са на хоризонталния, т.е. равноправния принцип, а не на вертикалната зависимост. При това мрежите в един проект са не само национални, но и транснационални. Най-малките проекти включват учени от три държави-членки на ЕС, които работят по една тема.

Няма политически контрол, няма политическа цензура в европейските проекти. В България има политически контрол, има политическа цензура. Особено в обществените науки, в които нищо не е помръднало 10 години.

Любимата ти колежка Любима

Любима Йорданова до Ангел Пачев , May 12, 2008

В този сайт можеш да прочетеш повече за Дружеството "Фрауенхофер"
http://www.fraunhofer.de/index.jsp
Прочети го, има какво да научиш от Германия.
Поздрави на ст.н.с. д-р Ангел Тачев Пачев от Института за български език при Българската академия на науките от любимата му колежка

Любима Йорданова до Ангел Пачев , May 13, 2008

Ангеле,
да беше се позасрамил малко, а? Аз съм немски възпитаник, ти искаш да лъжеш форумистите, че в Германия има аналогична структура на БАН. Хайде по-спокойно, искаш ли? Преди да поучаваш, да беше казал във форума, колко и какви книги имаш като служител на Държавна сигурност в Института за български език при БАН. Нали пребиваваш там като "учен" без научни публикации?
Любима

аман , May 13, 2008

вържете я вече!!!

Любима Йорданова до Ангел Тачев Пачев от ИБЕ-БАН , May 13, 2008

Ангеле,
да беше се позасрамил малко, а? Аз съм немски възпитаник, ти искаш да лъжеш форумистите, че в Германия има аналогична структура на БАН. Хайде по-спокойно, искаш ли? Преди да поучаваш, да беше казал във форума, колко и какви книги имаш като служител на Държавна сигурност в Института за български език при БАН. Нали пребиваваш там като "учен" без научни публикации?
Напразно подценяваш хората. КГБ не те е научило да цениш ума. Искало е от тебе да си покорен. Така си изкарваш и сега прехраната, като слугуваш.
Любима

Dipl.inj. Dimiter Kuzmanov , June 05, 2008

AZINUS AZINUM FRICAT!

доц. д-р Любима Йорданова , June 21, 2008

Здравейте, аз съм Любима Йорданова и Ви каня да посетите сайта http://nauka2007.org/forum/viewtopic.php?t=95,
за да прочетете за политиката на Европейския съюз по отношение на изследванията и иновациите. В програмите, което се четоха/ презентираха на 18 юни 2008 г. в БАН при избора на новия председател, не се чу и дума за политиката на Брюксел по отношение на развитие на науката в Европейския съюз.
Позд