РАЗЛИЧНО

Наложи ми се да пътувам до Волгоград. Да си призная честно не ми се ходеше много в Русия, въпреки че никога преди не съм била там. Мислех си, че няма какво ново да науча точно в бившия СССР. Мислех си, че ще съм много по-щастлива, ако трябва отново да видя Прага, Виена или Будапеща.

Оказа се, че съм се лъгала. Това, което видях в Русия няма материално измерение. Не става въпрос за новите сгради в напълно разрушения преди 65 години Сталинград, не става въпрос за богатите музеи или радушното посрещане. Става въпрос за децата. За тези малки красиви създания, които напълниха очите ми със сълзи. За тези 4-5 годишни русначета, които с гордо вдигната глава пеят “Стани, стани страна огромная”, танцуват казачок и рецитират Пушкин.

Това е, което ни липсва в България. Патриотизъм. Руснаците може и да имат трески за дялане, но предават на малчуганите най-важното - любовта. Любовта към родината е толкова силна и непринудена, че не може да не те развълнува. Тя прозира навсякъде. В девойките, които се катерят със знамена към Мамаев курган, в русото 3-годишно момиченце, което оставя цветя на гроба на снайпериста Зайцев и в очите на кадетите, които с маршова стъпка минават покрай тебе. 

Децата не би трябвало да се различават. Където и да живеят. Заради тях трябва да променим приоритетите си и образованието им наистина да си струва във всеки един аспект.

Като се замисля доста отдавна не съм присъствала на детски празник, който да мине без модерен балет и две-три песни на английски. А колко по-лесно ще е да научат “Аз съм българче”….

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

Превръща ли се МВР в политическа полиция от тотален тип

Агенцията по вписванията - БИЧ или ПЕРО

“Великолепната шесторка” е тук, а къде е държавата?

Тази седмица мислех да пиша първо за снега, но някакси темата се преекспонира, а работата остана нес

Гробището около нас

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар