ЧОВЕК ЗА ЧОВЕКА НЕ Е ВЪЛК, КАКТО СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ВНУШАВАТ ДЪЛГО ВРЕМЕ
Иван Тропанкев е роден на 8 декември 1951 г в Пловдив. Завършил е Българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Автор е на книга с разкази „След нас и завинаги“ (1985 г.). До 1990 г. ноември е работил, като редактор в местния клон на „Булгарреклама“. След това – като журналист в редица вестници. Най дълго - близо 10 години, е бил в „168 часа“. От два месеца е във възродения в. „Поглед“.
Вие сте един от най-дългогодишните политически журналисти в България. Как се променя политиката в България?
Сигурен съм, че навлизаме в нов период. Статуквото на „червен“ капитализъм, наложено през 90-те години, се заменя от правилата на западните демокрации. Отиват си кукловодите и техните пионки от БСП и т.н. опозиция. Вижда се краят и на партиите менте. Започнал е процес на реформиране на институциите, преформулира се и политическото пространство. Има нужда от ясни дясна и лява партия. В момента нито БСП е лява, нито СДС (или някоя от неговите подобия - са истински десни). Това което предстои да се случи може да звучи оптимистично. Но не трябва да се забравя, че забавянето на този процес се дължи и на правителството на ОДС (1997 – 2001). Вероятно ще мине още известно време преди да станат известни истинският размер на щетите и как и с колко са се обагодетелствали ключови фигури в синьото управление. Това, което е известно засега е, че не бяха разкрити досиетата на бившите агенти на ДС, както и на техните оперативни работници, нямаше я и лустрацията, законово уредена в бивши соц.-страни като Германия и Полша. Приватизацията бе извършена в полза на кръгове, свързани с БСП и за страни, които не са членки на НАТО. Висши партийни функционери,облечени в държавна власт, разпънаха чадър над каналите за наркотици, цигари и незаконно внасяни стоки. Нещо повече – създадоха свои канали и обслужващи ги митници (каквато бе новопостроената в Самоков).
Кой е основния проблем на политическото, според вас?
Девалвирането на политическата класа. Наблюдават се уродливи форми като „срещи на министри с оперативно интересни лица”. Социалната министърка непринудено заявява за децата от дома в Могилино: „Те толкова си могат”. Трябва ли да се възмущаваме, когато западни дипломати открито говорят за липса на морал!? Формулата „всички са маскари” също е дирижирана от „генералско“-мутренския капитализъм. Тя е задължително условие за виреенето на сенчестия бизнес. Истината е, че нашите политици, най-вече „социалистите” си повярваха, че са станали капиталисти не само по лични придобивки, но и по светоусещане. Всъщност, те влязаха в капитализма по комунистически елементарно – отказаха се от постулата за забраната на частната собственост и стъпиха в капитализма с марксистката си представа за него – че човек за човека е вълк, че с пари може да се купи всичко, че в името на парите е позволено абсолютно всичко и... много подобни параноични абсолютизации на демократичното общество
Какво казва интуицията ви за бъдещето на правителството?
Ситуацията е такава, че по-важно е то да е такова, че „котката да излови мишките”. Нищо друго няма значение в момента.
А за десницата?
За тях, най-вече за СДС, е важно да се превърнат в партия, която да може да защитава конкретни интереси на конкретни хора. Иначе много партии ментета имат претенции за дясното пространство. С измитането на кукловодите от политическата сцена те сами ще се разпаднат.
Какво трябва да се случи с МВР след оставката на вътрешния министър?
Не е само МВР държава в държавата, същото се отнася и до прокуратурата. Истинска ирония е, че от пазители на държавността, те се превърнаха в слуги на бандитите. Решението не е сложно – просто трябва да се намерят няколко честни човека с власт, те трябва да се обединят с други такива и да започнат почистването на авгиевите обори. Няма друг път.
Специалист сте по журналистическите разследвания. Лесно ли се преминава през бариерите на институциите и политиците?
В това е предизвикателството. Например нима не е важно за една млада демокрация да се разкрие кой точно е дал заповедта за убийствата на писателите Георги Марков и Георги Стоев!?
Напоследък всеки, който има камера на телефона и заснеме тайно някой китаец например, който продава чифт гуменки без фактура, изпада в претенция, че е разследващ журналист. Това е ли е разследваща журналистика г-н Тропанкев?
Е, това е удобно и лесно и....отклонява вниманието.
Кое е събитието, свързано с кариерата ви, което никога няма да забравите?
Свързано е с визовия режим. През 1998 г. бях в Анталия на регулярна среща на тримата президенти – на България, Турция и Румъния. На нея присъства и външният ни министър Надежда Михайлова. В една от паузите разговаряхме на терасата на х. „Шератон”. Тогава и предложих да започнем кампания за падането на визите. Тя прие идеята емоционално, но поиска да не се включва директно. Решихме тя само да обясни в интервю за „168 часа” какво всъщност представлява визовият режим – каква е разликата между „Списък 101“ и Шенгенския списък, както и други подробности, които пречат на българите да пътуват свободно. Основният текст със заглавие „Визовият терор“ го написах аз. В него подробно разказах за ужасът на чакащите по опашките пред западните посолства и колко е лесно бандитите да получат визи. Ефектът беше невероятен. Няколко дни по-късно политологът Огнян Минчев, съветник на Надежда по това време, се изцепи в същия дух – мисля че статията му беше със заглавие „Визовият геноцид“. А от ВМРО декларираха, че ако това продължи, те ще блокират посолствата. Скандалът стана пълен, след като австрийският посланик заяви, че ако има демонстрации, той ще спре работата и ще заключи посолството. Кореспондентите на световните агенции в София също помогнаха. И така се започна. Светът чу и разбра, че това е сериозен проблем. Единственият, който се опита да попречи бе премиерът Иван Костов. Той се опита да неглижира скандала като в специална пресконференция обяви, че това е ченгизко мероприятие. Изказването му не се отличаваше от това на един друг външен министър – Стоян Ганев, който казваше по неговото време, че се срамувал да постави този въпрос, защото сме изнасяли бандити.... Като паднаха визите в края на 2000 година, Костов бе първият, който поздрави Михайлова и се опита да изкара, че това е негово лично дело...
От коя страна на барикадата са журналистите - от тази на политиците и властта или на хората и гражданското общество?
Не коментирам работата на колегите. Но ще разкажа една история. Шеф в един вестник изпраща двама стажанти – журналист и фотограф да дебнат пред офиса един от богатите бизнесмени. Известно беше, че през последните години нито един вестник не е публикувал актуална негова снимка. Така че дори да го бяха снимали, това щеше да си бъде успех. За нещастие обаче охраната му забелязва колегите и ги прибира. Започват да ги разпитват какво правят наоколо, те казват – ние сме журналисти. А, така ли, я си покажете картите. Те нямат такива и си признават. Кажете тогава кой ви изпраща, питат любезно охранителите. Двамата казват името на шефа и даватнегов телефон. Онзи като чува откъде го търсят казва без да му трепне сърцето, че не ги познава...Две седмици по-късно стресираните момчета се отказаха от професията...
Какви книги четете? Имате ли любим автор?
Руските писатели са ми любими – винаги, когато имам възможност препрочитам Антон Павлович и неговата „Палата номер 6”. От другите, които са на ръка разстояние, са Марсел Пруст „В търсене на изгубеното време”, грузинският писател Чебуа Амираджиби - „Дата Туташхиа”, и романите на колумбийския писател Габриел Маркес. От филмите напоследък ме впечатли „Американски гангстер“. Той е по действителна история и нагледно показва как може да се реформира и нашето МВР.
|