|
Боян Връблянски е роден на 23.09.1922г. - геолог, д-р на Геологоминералогическите науки /1971г./ член на Съюза на учените в България. Роден в с. Злогoш, Кюстендилско. Завършва гимназия през 1942 г. в Кюстендил, след което отбива военната си служба до края на 1944 г. През 1949г. завършва Софийския университет – специалност Геоморфология в Главно управление за геоложки проучвания, старши геолог и ръководител на геоложка експедиция /1951 - 1962г./ и научен сътрудник в Научноизследователския геологически институт /1962 - 1967г./. От 1967г. е в Геологическия институт на БАН - научен секретар на Специализирания научен съвет по Геотектоника в Института и в Катедрата по геология при Софийския университет. Работи главно в областта на неотектониката. Автор е на повече от 80 научни труда и 20 научно - популярни статии. Цитиран е у нас и в чужбина.Награден е с орден "Кирил и Методий" - Втора степен за заслугите му в областта на науката.
В края на 1982 г. е пенсионер. Стиховете му се публикуват за първи път.
Издателство на Българската Академия на Науките София 1988г.
* * * От него писател не излезе, Но в Съюза на писателите влезе. * * * И този учен иска да изкачи Голгота, Но не по стръмните пътеки на живота. * * * Ученият и по съвместителство работи, Но най – добре работи на бащини имоти. * * * Този учен добре пътува във времето, Но не е носил на живота бремето.
* * * Най – сетне кандидатската си дисертация той направи, Но и нова фирма на кабинета веднага си постави.
* * * Книги дебели, и наши и чужди, той изучи, Но правописа български, книжовен не научи.
* * * Ученият шест кила отслабна без диета, И то за час, в деня на клизмата проклета.
* * * Не е доктор, не е кандидат на науките, Но е хабилитиран, вървят му сполуките.
* * * Идеи много, много ученият има, Но все му се иска съавтор с ум да взима.
* * * От думи, странни думи и цитати, Не се виждат неговите резултати.
* * * Смисълът му във живота Е във екса и храната. Да погълне иска със охота Всичко що родила е Земята. * * * Единият започна с гладуване, А другият – с пируване. Сега са в болницата на лекуване. * * * И по два курорта на година той прави, Но изпитите аспирантски изостави. * * * Да бъдем учени, Да бъдем истински Творци. Да не предъвкваме Идеите на Мъртавци. * * * Той потъна в мисли, мастило и дим, Но жена му изплува с усмивки и грим. * * * Не умее той да моли, да се извинява, Другите са грешни, той все прав остава. * * * По брадата и по облеклото той на дядо си прилича, А по работата – на баща си, виното обича. * * * Жената кръстословици решава, И все награди получава. А пък съпругът пише епиграми, И то за не случайни дами. * * * Шест години не купиха вестник, нито лимонада, Но пари спестиха и купиха нова кола лада. * * * Професорът на терена все гледаше и мълчеше, Но казаното от другите в статиите му личеше. * * * Той в работата я въведе, А тя с жена му го разведе. * * * За филм с една сексуална сцена, Той реди се за билет три дена. * * * Към живота на съпруга си тя е притурка малка, А той към нейния е притурка и малка и жалка. * * * В града той дойде от село и тук къща си направи, Но на вратата вместо звънец пак хлопка си постави. * * * В овчи кожи е облечена момата, Но и с овчи мозък е в главата. * * * Той редовно посещава и театъра, Но и от тук всичко отива на вятъра. * * * Лекуват го от какво ли не, дори от левкимия, Но точната му диагноза е човешка лакомия. * * * Публикуваха материали и за нашия председател, Но ги публикуваха във новия телефонен указател. * * * На учения ръста мерят само по крилата, А на еснафа по дома и броя на леглата. * * * Тя не си излекува колита, Но залюби лекар от елита. * * * През трупове ще мина през Новата година, Но пак без мъжа си във чужбина ще замина. * * * Той влезе в нейното сърце без взлом, Но разби две семейства мълчешком.
|