СЪРЦЕТО НА НА ЖЕНАТА Е КАТО БЕЗДЪННА ЯМА – ВИНАГИ ИМА МЯСТО ЗА ОЩЕ ЕДИН?

Между бившите ми приятели нямаше нищо общо. Тогава на какъв принцип подбирах хората, които да влезнат в сърцето ми? Нито имах определен тип за външност, нито за характер…не всички бяха спортисти и се различаваха по стила музика, който слушат…Имаше и бедни и богати и хубави и не дотам…но как по дяволите само няколко от тях влезнаха в онази „бездънна яма” оставяйки следа? Ако сравня последните ми трима приятеля сигурно ще доловя някакви прилики, но честно казано, само един от тях докосна сърцето ми…тогава наистина ли сърцето на жената е като бездънна яма? Винаги да има място за още един?

Самодоволна, оборила за себе си тезата за женските сърца, продължих с размишленията си, колко мъже реално могат да съществуват в живота ни. В крайна сметка стигнах до извода, че те са четирима.

Бащата: Това е онзи мъж, който наричаш свой баща. Единственият, който никога няма да те ядоса, няма да те обиди или изхвърли. Сърцето му винаги е било и ще бъде отворено за неговата „принцеса” и когато те нарича с тези галени имена, той наистина го мисли…Готов е винаги да разбие мутрата на мъжа разбил сърцето ти, да те прибере у дома си, когато отново си на червено с финансите и никога да не те обвинява за „грешките” в живота ти…

Единственият: Това е онзи мъж, който разбива сърцето ти, онзи за който говорихме по - рано. Човекът с когото имаш недовършена работа - последна целувка или разговор...Стига ти само един поглед, да се върнеш при него или поне да си помислиш. Това е мъжът, който си имала и никога повече няма да имаш. Единственият, който обичаш завинаги…за него имаш малко шкафче в сърцето си, което държиш заключено, в случай че някой опита да се разрови…

Най-добрият приятел: Това е онова същество, което знае как да избърши сълзите ти сред поредната раздяла с някой мъж, да ти каже честно дали си надебеляла или как ти стоят новите джинси. Това е онова момче, което олицетворява твоят идеал за мъж, е да, обаче липсва тръпката. Приемаш го като брат или баща, но никога не би могла да го приемеш като гадже…Просто не си представяш как ще правиш „онези” неща с него и си права…и всеки път, когато плачеш на рамото му усещайки погледа му, който пада върху деклотето ти,з наеш че не си струва да рискуваш приятелството ви….

И накрая остава само един: Това е мъжът, който си се заклела да обичаш завинаги - дългогодишния приятел, годеникът или съпругът .Бащата на децата ти. Онзи с който след години те свързва само брачния договор и привързаността. Този който вярваш, че няма никога да разбие живота ти, този, за когото си готова да отидеш в ада…Този, за когото знаеш, че си струва да живееш, защото няма да те остави да се бориш сама…Твоят партньор на бойното поле на живота…твоят спасител…