ЧОВЕК ИЛИ ЧОВЕЧЕ | Общество.нет - политика, култура, прогнози, анализи, коментари, интервюта

Alaurin el grande

Трябва ли да се намалят осигуровките?

	Естествено
	Абсурд
	Аз съм за увеличение
	Незнам нищо

weather

Начало

Култура

ЧОВЕК ИЛИ ЧОВЕЧЕ

Автор Боряна Йосифова

03 April 2008

Човече

Не обичам да ми е разхвърляно, но и не обичам да подреждам. Предпочитам да пазя мислите си, но бих искало да знам какво мислят другите за мене. И все пак се опитвам да бъда себе си. Имам нужда мойте проблеми да споделя, ала не ми се иска другите с техните да ме товарят. Уникалността и аз вървим ръка за ръка, така че дразня се, когато питат ме от къде съм си купило нещо ново, ала винаги изгарям да попитам другия от къде си го е купил.

Когато някой мен ме критикува дразня се, защото хорското мнение не ме интересува, ала как да спра се щом някой критиката моя заслужава? И кажете как да не призная, че някой хубав е, щом така си е, ала пред другите не искам да му правя слава, затова мълча си или намирам му, макар и мънички, кусури. Щом видя, че някой споделя думите ми, към него аз се насочвам, без да се замисля по-късно какво ли той ще говори зад гърба ми. Ала къде къде по - лесно е да не се замислям изобщо...

Ето, очевидно е, живот си аз живея! Ала така трудно е да се впиша в критерийте на другите, без значение те дали се вписват в мойте... И всеки ден един и същ е: борба за място в обществото. Но какво е обществото щом опитвам се с един да се сближа, а по-късно с други зад гърба на първия пригласяме забележки, смешки и обсъждаме личните му болежки. Но щом стане дума за събиране или някаква там забава, всеки готов е да се тика, да дотяга с поведението си, само и само да изпъкне. И се чудя, честно, чудя се понякога за какво ни е този маскарад? Правиш се на нещо, което не си - някой се прави на по - богат. Кичи се с ефтини дрънкулки или ярки дрехи слага от пазара, макар цвета им като табела да привлича погледа как другите омаени от тях не разбират колко евтина е таз табела?

Вървя си по улицата и гледам хора, всеки с етикет, всеки със специална стъпка, уж собствен стил, ала видян от някое списание или човек, на който всеобщо всичките завиждат, критикуват и обиждат, ала в крайна сметка подражават. Не знам и аз къде се вписвам, уж искам да бъда нещо по - различно, ала в крайна сметка все на същата посока отивам, ем да бъда по - така, ала от друга страна не ми се иска да копирам, защото било съм родено оригинал, не ми се иска копие да си отида...

И продължавам да се съобразявам, да се дразня и да си въобразявам, че по - различно съм от другите, нали?

Човек

Слънцето изгрява над Земята и всеки ден така започва, после измори ли се подир него Луната, замества го и почва да върви по небесния му път. Но кой бе отредил този ред? Как ли случи се така, че аз попаднах на същата тази Земя и имам разума да мисля за това? Не ми се иска всичко да оставя на случайността...

Ден след ден живота ми минава, годините нижат се безчет, ала мойте години в безкрая са по - кратки и от миг. Нима бе вярно имаше Го Господ? Дали пък не е плод на нашата фантазия, че има нещо по - висше над нас, а не просто звездите, които всяка нощ с неизброимостта си напомняха ни колко сме малки и незначителни на фона на цялото небе. Безкраят тъй привлича ме, ала и плаши ме мисълта за този ден , в който с него ще се слея и след време всеки спомен и следа за мене ще изчезне. Друг ще дойде, после и той ще си отиде и така потокът от живот ще е безкраен.... или не?

Но не ми се ще да си помисля, че аз съм просто капчица от този тъй голям поток. Значимостта, аз нея търся, на нея се оповавам и затова надявам се да има Бог.

И в същия момент намирам факти, научно доказани неща, осланям се на погледа и цифрите, а не на вярата. Защото ако до преди десетина века човекът бе невеж и не знаеше много за света, то сега знанието ни много е, ала не знаем за какво ни е цялата тази умнота. Сякаш в бяга да напреднем, сме завили в грешната посока и, достигайки до края, сме се озовали в улица без изход. Връщане назад няма, от хода, който сме поели. Стената трябва да разбием, трябва, да намерим начин да надскочим нашите предели!

И тук отново ще запитам: Ако има Бог и той ни наблюдава, защо не ни помогне да надмогнем тази улица без изход, за да преминем от другата страна? Защо ни е създал с възможност да се развием, ала граница е сложил на ума да вижда и разбира всичко, но в рамките на познатите неща?

Затова, Вселено, просто човек съм се родил и човек простичко ще си умра...

Боряна Йосифова

Коментара (1)