Докато цялото общество се занимава с нагло продължаващия да не подава оствка вътрешен министър Румен Петков останалите герои от правителството безконтролно прокарват политика, взимат решения и кой знае какво още правят. Примери днес има много.
Правителството обяви, че е готова Национална стратегия по миграция и интеграция, чиято цел е да върне обратно българите от чужбина. Супер! Лиляна Станкова от отдел "Миграция" към Социалното министерство ни сюрпризира, че вече имаме трудови аташета, които имат грижата да разпространяват данни за безработицата, икономиката и възможностите за бизнес у нас на заинтересованите да се завърнат. Вече имало отворени подобни институции в Атина, Берлин, Лондон и Мадрид. Очаква се да открием подобен клон и в Дъблин. Кой и с какво плаща за този масраф? Естествено с пари на данъкоплатците. С нашите. Да храним една армия чиновници. И може ли някой да ми каже, какво ще е това „юпи”, което отива в бюро по информация за труда у нас, за да си търси работа и аванти, за да се върне в България. Пълен некадърник ще е! Голямото юпи не може ли да отвори google например и да си провери информацията. Кадърният емигрант на първо място е пробивен, знаещ и търсещ. Както се е изнесъл и оправил без помощта на държавата, така и ще се върне и оправи без нея, когато сам прецени, че е настъпил момента за него или за бизнеса му.
Колко пари вече са похарчени за тази глупост? Държавно регулирано завръщане на някой е равно на заселване в Странджа Сакар. Напълно провален и скъп проект. Едва ли ще има и стотина българи, които ще ползват тази банка кадри само за информация, въобще не говорим за глупостта – завръщане на емигрант!!!
Проектът има и морален аспект. Морално ли е да не се инвестира в кадрите тук, а да харчим луди пари за някой, който сам е решил да тръгне по свой път и се е оправил сам в живота. Това е безмислено или е поредният начин за източване на парите от данъчната ви декларация в нечий чиновнически джоб.
Друг важен пример от последните дни е смешната позиция за Косово. Министърът на икономиката призна, че губим над 300 млн. евро от признаването на Косово. Така и не стана ясно какво печелим. Защо беше призната областта при положение, че нито имаме сухопътна граница с нея, нито е важен транспортен коридор за нас, нито пък е сериозен район за българските инвестиици, в сравнение със Сърбия. Не е въпрос да се защитават сърбите. От тях добро не сме видели. Въпросът е да се мисли прагматично и в переспектива. Безмисленото признаване на Косово, още повече след плана на проваления президент Буш, да въоръжава областта, е сигурен признак, че там ще има проблеми. Ако българското правителство поради некадърност не може да взима адекватни управленски решения в интерес на България, поне да съди по косвени белези и да премисля нещата - където се е намесил Джордж Буш нещата са приключили с катастрофа. И накрая само като факт бих приплъзнал признанията (без разкаяние или срам) на вътрешния министър, че е провеждал многократно телефонни разговори и се е срещал лично с лица и обекти, които представляват “оперативен интерес” за службите – разбирайте престъпници(мутри, дето организират каналите по които ви крадат колата, рекетират ви бизнеса, прибират дял от обрания ви апартамент, или взимат процент от дневната доза на детето ви). Докъде стигнаха нещата, че зрител се обади в един от сутрешните блокове с предложението да се закрие МВР, за да се справим с престъпността... Нещастна България!