|
ЗА КАКЪВ ВЛАК ГОВОРИМ, КОГАТО НЕ НИ ПУКА ЗА МАЛКИТЕ ИНЦИДЕНТИ НА ПЪТЯ

Камион изгоря на пътя Ловеч – София. Слава богу жертви няма. Инцидент. Всеки ден се случват такива, може би ще си кажат някои. От една страна е така. Никой не е застрахован от катастрофа на пътя, пожар или друго нещастие.
Тъй като съвсем случайно репортер на общество.нет беше в колоната от автомобили, която спря, за да изчака пожарната кола и овладяването на пламъците, си позволяваме да опишем репортажно събитието. Повярвайте, не гоним сензация. Просто има поука в историята. Камионът се запалва от двигателя. Шофьорът веднага отбива и спира вдясно на пътя. В същото време движението е доста натоварено – петък вечерта е и автомобили пътуват в двете посоки от и към Ловеч. Шофьорът и неговият спътник вадят пожарогасител, който обаче се оказва недостатъчен, за да овладее все по-силно лумтящия огън. Коли и камиони са образували колона зад и пред горящото возило, но нито един от водачите не слиза от автомобила си. Нито един не се притича на помощ. Всички седят и гледат от автомобилите си. Някои палят цигара, други са надули последния хит на Ивана.... – а сигурно всеки има пожарогасител в колата си. Има и друга група шофьори. Те явно много бързат за някъде и без да се притесняват, че всеки момент камионът може да избухне, го заобикалят и продължават по маршрута си. И така 15-20 минути. Идва пожарната. Бързо овладява огъня, който междувременно е опустошил целия камион. Колоните тръгват бавно да заобикалят возилото като почти всяка кола спира за секунда до камиона, я за да огледа возилото или пък да го щракне за спомен. Това е репортажът. Изводите са ясни. Българинът е сеирджия отвсякъде. Щом не го касае пряко - ще седи отстрани, ще цъка с език и ще псува, че се забавил половин час, докато тръгне колоната. За какъв изгорял влак говорим като не се намесваме в обикновени ситуации, които могат да се слушат на всеки и наистина могат да бъдат бързо преодоляни. За каква положителна промяна в манталитета говорим като сме пълни непукисти за случващото се около нас. И не на последно място, може би трябва да се замислим, откъде идва безсърдечието, което завладява българина все повече и повече. Ако можем да го изкореним бавно и полека, добре, ако не - много жалко за нас като нация.
|