 През седмицата депутатите пак си вдигнаха заплатите. Този път го замаскираха под формата на повече пари за работа в комисиите. Официалните мотиви бяха, че точно в комисиите кипяло истинското законотворчество.
Една соцдепутатка, Надка Балева, дори стигна дотам да обясни, че видите ли, по-добре по-високи заплати, отколкото докарване на пари по други начини. Страховито безочие. Първо, защото излиза, че който може сам да си вдига заплатата, си я вдига. Който не може, слуша обяснения от типа на този, че по-високите възнаграждения хранят инфлацията, а тя разклаща икономиката, държавата и въобще Европа хич не била съгласна с това. А съотношението на първите към вторите е горе-долу колкото на 240 депутати към 4-5 млн. работещи. Излиза и че работата в пленарна зала е нищо на фона на законодателния ентусиазъм в комисиите. Защо, след като стоенето по банките не е така важно, просто не намалиха парите си за него и не ги прехвърлиха към процентите за комисии? Както са тръгнали, депутатите скоро ще поискат бонуси за всяка среща с избирателите си, защото това като нищо може да се окаже същината на професията им. И откога за избраниците ни по-високите заплати означават по-малко рушвети? Когато лекари и учители искаха повече, властта ги контраатакуваше с обвинения, че дават частни уроци и взимат пари под масата. Ами ако можеха да си увеличат заплатите сами, сигурно нямаше да го правят. А за депутатите – гаранция няма и сега.
|