ИДВА ЛИ КРИЗА ОТ МАКЕДОНСКИТЕ ПОКРАЙНИНИ

„Наследниците” на Александър Македонски забравиха, че историята им, културата и идентичността бяха изфабрикувани в югославските университети на Белград. Забравят, че от едната страна са албанците -  от другата сме ние. Като им опре ножа пак от нас ще искат помощ. Няма кой друг да ги спасява. Дойде времето за по-твърда позиция спрямо Македония. За заслужилите нашивки – за самозабравилите се плесници. България не е проститутка, която ще позволи някой да и се качва на главата и да се гаври с националното й достойнство. Еле пък сърбеещи се българи от македонските покрайнини.

Ето и един материал, като илюстрация за случващото се:

Скопския вестник „Вечер” ни поздрави за 3-ти март със следната статия препечатана от агенция „Фокус”: 

„Неотдавна българите ни изгониха от туристическото изложение в София, защото сме написали на щанда си Република Македония. Така доживяхме Бай Ганьо да ни унижава до такава степен. По-лоша новина от тази няма, поне за мен, защото добре ги познавам кои са и какво са по манталитет.
Същите българи и българки, които до вчера ги въртяхме, да речем по-културно на ...пръст за един чифт чорапогащи, сега провеждат някаква европейска политика. А какво да правим, след като са член на ЕС, въпреки че са икономическо под нивото на нашата Шутка / циганската махала до Скопие – б.р./, с пенсии от по 30 и средни работни заплати от 100 и кусур евро. И което е най-важно с перспективата, която неотдавна им каза Брюксел, че ще настигнат европейците след 99 години. Дори чух една информация, разпространена от официална София, че те като гърците ще ни наложат вето в бъдеще по различни поводи, когато ще поискаме нещо от ЕС, ако не бъдем дисциплинирани и не играем според тяхната селска шопска музика с неартикуларни извивки.
Българска работа: от пустото желание да бъдат едно с македонците и да задържат Пиринска Македония, като заграбена територия, забравиха своята славна театрална история, забравиха за войнствените ханове, Крум, Аспарух и многобройните техни потомци. От тяхната истинска история и чист татарски произход, днес им остана единствено седалището на Световния български конгрес в Татарстан. Всичко друго продадоха, па и гъза си, само да докажат, не толкова че македонците имали български корени, колкото че те самите имат културата, писмеността и всички други ценности, с които се отличава нашата нация, от по-ново време или от Александър Македонски насам.
Така е, когато се срамуваш от собственото, в случая диво татарско потекло, ще се гърчиш и ще се бориш за чуждото, колкото и да е анахронично, исторически нечестно и смешно.
Ще кажа още две думи и ще приключа. Нека това бъде моята най-еретична мисъл, публикувана в колонката и препоръка към македонския държавен връх: време е да настъпим с истински аргументи, без дипломатични ръкавици и да актуализираме въпроса за Голяма Македония. Не да тръгнем „на нож” и да развием сръбската теза „всички македонци в една държава”, а да представим на международната общност, че за откраднатите територии искаме компенсация за укротяване на страстите на Гърция и България и тяхното оттегляне от офанзивата за промяна на нашето конституционно име. Да ни оставят поне в онова малкото, което ни е останало от антична Македония, за да си поживеем рахат.”