ЗА МОЗЪКА И ПСИХИКАТА

Мозъкът на възрастен човек тежи от 1200 до 1450 грама и е съставен от 100 милиарда нервни клетки, които осъществяват взаимовръзка помежду си чрез сложна система от биохимични фактори. В него протичат процеси на управление и регулация, а функциите, които осъществяват са свързани с приемане, обработка и съхранение на информация от околната среда и посредством психиката-осъществаване на реакции, но също така и контрол на телесните функции с цел запазване на вида и индивида. Двете мозъчни полукълба отговарят съответно лявото за дясната половина на тялото, а дясното – за лявата. Лявото полукълбо стои в основата на прецизното обработване на информацията, на аналитичните процеси и способности, на развитието на усната и писмена реч, на рационалното мислене, а дясното отговаря за зрително-пространствените възприятия, за интуитивните и емоционалните възприятия и състояния, за способностите, за синтетичното мислене. Изключването на първото води до депресия, а на второто – до еуфория.

От изказаното до тук можем да обобщим, че психиката е отражение на функциите на мозъка, за което по-ясна представа ще придобием като разгледаме психичната структура на личността.

Структурата на психиката включва психични процеси, разделени в 3 подгрупи – познавателни ( усещане, възприятие, представи, въображение, памет, мислене ), емоционални ( емоции и чувства ) и волеви; психични свойства ( темперамент, характер, способности ); психични състояния. Всяко едно от изброените явления има специфично проявление в дейността на мозъка. Усещането например се формира под въздействието на външни дразнители, които се възприемат от специални точки наречени рецептори, а импулсите, които се образуват, преминавайки по нервни пътища, достигат до т.нар. анализатори, разположени по кората на главния мозък. При възприятията в мозъка се отразява предмета или явлението като цяло и протича с откриване на обекта, отделяне на признаците в него, запознаване с тях и създаване на цялостен образ. Представите от своя страна отразяват цялостно или отделни свойства на по-рано възприети предмети, явления, процеси, а формирането им е на базата на съхранени в мозъка елементи, които при постъпване на информация от определен дразнител се възпроизвеждат. Излишно е да споменаваме по какъв начин мозъкът е свързан с мисленето и паметта. Това са процеси, чието функциониране е изцяло концентрирано в него и са в пряка зависимост от речта.

Интересен въпрос можем да си зададем относно емоциите и чувствата: „Кое ги поражда – сърцето или мозъка?”. Вече споменахме, че те са елементи на психиката, а тя от своя страна е отражение на мозъка. Този факт безспорно се доказва чрез изследване на мозъчни процеси с помощта на електроди, при които под влияние на външни дразнители, се разкриват механизмите и източниците на емоциите.

Голям интерес представлява темата за темперамента, чиято първа класификация на основата на съотношението между тях и типовете нервна дейност дава Хипократ през ІV-V в.пр.н.е., а именно сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик. Основа за тази класификация са основните свойства на възбудните и задръжни процеси, които протичат в мозъка – сила / слабост, бързина / бавност, уравновесеност / неуравновесеност. При сангвиника имаме сила, уравновесеност и подвижност, при холерика – сила, подвижност и неуравновесеност, при флегматика – сила, уравновесеност и бавна подвижност, при меланхолика – неуравновесеност, бавна подвижност и слабост.

Независимо обаче от многобройните изследвания, мозъкът ще си остане една необятна и неопознаваема вселена десетилетия и векове след нас, защото човек използва под 10% от неговия капацитет. Какво ли би станало, ако развием останалите над 90%…? Отговорът се крие в бъдещето.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар