УЧЕНИТЕ СА БЛИЗО ДО РАЗРАБОТВАНЕТО НА МЕТОД ЗА ИЗТРИВАНЕ НА НЯКОИ СПОМЕНИ В ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК

Можем да разгледаме стремежът към изтриване на част от паметта от две гледни точки – тази на желано изтриване на неприятните спомени и тази на насилствено изтриване на паметта. Не можем да пропуснем втората възможност, защото често нещо обявено за използване с добри намерения, се е превръщало в оръжие.

Според физиолози изтриването на неприятните и нежелани спомени може да не е толково далеч и да се превърне в обикновена медицинска процедура. Много научни лаборатории в САЩ, Русия, Франция, Израел и други държави вече провеждат експерименти за блокиране на отделни спомени. Засега изследванията се провеждат само с лабораторни животни, но напълно вероятно е в скоро време новата методика да се приложи и на човек. Въпросът за това как можем да управляваме паметта си е занимавал учените още през Античността и Средновековието. Древните философи са давали указания какво трябва да се помни и какво да се забрави, но не са имали възможност да препоръчат как да става това.

Смята се, че е полезно да забравяме нещо, защото така ще можем да възприемем ново, а старите и ненужни неща ще останат дълбоко в нашето съзнание, може би „изчезнали”, но с възможност да се върнат в определен момент. Ние можем да управляваме до накаква степен паметта си. Четейки определен текст, ние взимаме решение “този абзац да се забрави”, а “този факт да се запомни”.

Науката все още не може да отговори на въпроса как именно работи системата “запомняне - забравяне”. Нашият мозък остава загадка. Ние четем, пишем, слушаме и говорим, но какво се случва с информацията в мозъка, все още не е известно.

Как милиардите неврони успяват да запомнят мелодията от последния филм, номера на банковата сметка или вкуса на виното, от какво се определя това какво точно ще запомним и какво не? Защо запомняме първата целувка, а забравяме 123-та… Смята се, че мозъкът е предразположен да запомня спрямо нивото си на концентрация и предварителната нагласа. Вниманието трябва да е концентрирано секунди преди показването на обекта. Също така е установено, че по-възрастните хора запомнят по-добре сутрин, а по-младите – следобяд. Неврофизиолозите с всяка година откриват все повече нови връзки между света на нашата психика и света на клетките, мембраните и химическите вещества. Вероятно възможността да се изтриват спомените по химически път е едно от близките постижения на медицината. Ново изследване показва  ползата от забравянето, което играе ролята на филтър на паметта, за нормалната познавателна активност и поведение. Но то е по естествен път, а какво ще бъде при намеса отвън.

Информацията не винаги намира пътя към съзнанието, смятат американски учени.
Мозъкът съхранява информация дори тогава, когато на човек му се струва, че я е забравил, твърдят изследователи от Медицинския център към Университета Дюк. Но при намесата се появява риск от пълното забраване на нещо, което не е трябвало да бъде забравено. В същото време поговорката, че човек се учи от миналото си, може напълно да загуби смисъл, ако просто изтриваме това, което не ни харесва, дори то да е травмиращо. Ако започнем да унищожаваме част от паметта си по наше желание или пък някой друг го прави вместо нас, може би ще направим и първата кръчка към това науката и технолиите да определят какво и как да мислим. И така минавайки и през изкуствения интелект, може би ще се превърнем просто в едни машини. Не съжалявайте за това, че забравяте нещо или пък сте запомнили друго, което не искате, защото все пак сте хора, а не машини и това е част от вас.

P.S. : Включете се във форума и споделете дали вие бихте изтрили част от паметта си.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар