|
Ядем ли достатъчно риба или само се сещаме да приготвим за Никулден по стара българска традиция?
Определено честата консумация на риба има огромна полза, доказана от редица диетолози в целия свят. Консумацията на риба в света е 14 кг. годишно на човек, в ЕС съответно 25 кг., а в България малко повече от 4 кг. и половина, което е крайно недостатъчно и нещо повече говори доста лошо за нашата култура на хранене. Всички знаем препоръката, че веднъж седмично в менюто ни задължително трябва да присъства риба, за да си добавяме необходимите полезни съставки за организма. Кулинарното изкуство е напреднало толкова много, че в днешно време човек не може да не открие своя любим вкус риба. Печена, варена , пържена, задушена, панирана, пълнена, морска, сладководна, филе, цяла, дребна, едра, тлъста, постна. Доказано е, че народите, които имат високо ниво на консумация на риба страдат много по-малко от сърдечносъдови заболявания в сравнение с останалите. Например японците са най-големите дълголетници в света и в същото време най-големите консуматори на морски храни. Те ги ядат предимно задушени и сурови. Вероятно тук се корени и част от проблема и у нас и факта, че България се нарежда на второ място в Европа по сърдечносъдови заболявания, като сме изпреварени единствено от унгарците. Рибата на първо място е източник на белтъци. Месото също съдържа белтъци, но разликата между него и рибата е в това, че рибата съдържа по-малко съединителна тъкан и се усвоява много по-лесно от организма, без да го натоварва допълнително. Не случайно се твърди, че рибата е лека храна, която е незаменима част от менюто на спортистите, на жените, които поддържат стройна фигурата, на децата, на възрастните хора и естествено на всички, онези които искат да се хранят здравословно. Тя е перфектната комбинация от нисък процент мазнини и висок процент белтъчини. В зависимост от вида на рибата, възрастта й и сезона, в който е уловена, процентът масленост на рибата варира от 0.5% до 35%. Рибите с най-ниска масленост (до 5%) са калкана, кефала, хека, бялата риба, лефера, попчета, сафрида, пъстървата, мерлузата, треската. Малко по-мазни, но не прекалено (5-10%) са шаранът и акулата. Сред най-мазните риби са сьомгата, риба тон, скумрията и сардината. А най-големите мазньочи са шарана и толстолоба, които живеят на дъното на блатото, рядко помръдват и често се хранят със собствените си и……я. Рибата е по-богата на калций и фосфор от месото и затова е изключително полезна за подрастващите и за хората, които имат проблеми с костите. Съдържа още обилно количество витамини В1, В2, В12, А, Д, Е. Морските риби освен всичко съдържат йод и са много полезни за хора, които имат проблеми с щитовидната жлеза. Рибата съдържа полезните за организма омега-3 мастни киселини, които влияят благотворно върху човешкото сърце и балансират сърдечната честотата. Ето защо съвета на диетолозите е да се консумира повече риба, за да бъдем здрави и умни.
|