ИЛИЯ ВРАБЧЕВ: АКО ИСКАТЕ ПАРТНЬОРЪТ ВИ ДА Е КАВАЛЕР – НАПРАВЕТЕ ГО ТАКЪВ

Как жената може да прелъсти най-лесно мъж през лятото и обратното?
Най-лесният начин в една лятна атмосфера един мъж да очарова една жена и една жена да очарова един мъж е да бъде прям/а. Прямота. Т.е. аз те харесвам и ти казвам – ти си великолепна, ти си красива, страхотна, в този смисъл да думата – не едно пряко „искам да те чукам”, а един хубав комплимент. Няма жена на този свят, която да не се зарадва на един хубав комплимент. Мъжете забравиха да правят комплименти на жените. А обратното – една жена – мъж –  с усмивка. Няма по-красиво нещо от една усмихната жена. Психолозите казват – усмивката е също заповед. Една жена с  усмивка, в една лятна атмосфера може да свали и най-студения мъж. Една усмивка – толкова е просто. През зимата малко по-други неща трябват, а тук вече усмивката е на първо място.

Защо мъжете все по-рядко се проявяват като кавалери?
Жената когато излезе от къщи, тя трябва да се държи по женски начин. Казахме усмивката, погледа, обноските. Като срещнеш сега една жена по улиците, тя ще те отнесе като танк. Една жена трябва така да излезе на улицата, че като върви, всички мъже да се обърнат – и най-малкия и най-възрастния. Това е женското в нея – чар. Чар означава магия. Една жена трябва да намери своя чар и да го поддържа непрекъснато, няма значение къде е. Чарът е най-важното, което прави жената жена. Няма значение колко е красива, всяка жена си има своя чар, той е неповторим и това е нейната магия и трябва да държи на този чар. Независимо каква е професията и, независимо какво върши в момента, тя може да изпитва някаква мъка, да има някаква болка, но трябва непременно да бъде чаровна сред хората около нея.

Чудите се сега защо мъжете стоят и не им стават в трамвая. Защото се държат по мъжки, псуват по мъжки, правят всичко по мъжки. Ти може да си мъжко момиче, но го прави по женски. А мъжете защо не са кавалери? Защото майките им не ги учат. Мъжете от малки гледат какви са взаимоотношенията в семейството. Майките егоистично викат – „сине мой”, „АЗ”, не трябва да е така. Българският народ казва – „С тато и мама до море, със съпруг и съпруга през море”. За да може синът да бъде добре приет сред жените, майката трябва да го научи. Бащата трябва да му покаже, а майката да го научи. Уважението на майката е първото стъпало на мъжа към уважението на бъдещата си приятелка, на бъдещата партньорка или съпруга. Това уважение не трябва да бъде насочено егоистично, това е една школа, която трябва да се състои, за да може утрешният младеж като види едно момиче да каже „обичам те”, да каже „харесваш ми”, може само да и подари едно цвете. Подаръкът на едно цвете означава много и е много повече от подарък на златен пръстен. А ние се сещаме само на Св. Валентин и 8-ми март. Мъжете се сещаме тогава да бъдем кавалери.  Това не прави от нас добри мъже, защото аз трябва да те ухажвам, аз трябва да те свалям, както се казва да покажа почитта съм към теб, тогава ти ще имаш самочувствие. Важното е да си желана, когато аз ти кавалерствам, ти показвам, че те желая. Когато ти слизаш от тролея, аз ще сляза преди теб, за да ти подам ръка. Когато вървим някъде и трябва да влезем, аз ще вляза след теб. Когато ти трябва да седнеш, аз няма да сядам първи, а ще застана зад теб и ще ти поднеса стола.

Възможно ли е неизработеното през детството да бъде изгладено, променено от социалната среда?

Не от социалната среда. От партньорката. Най-вече от партньорката. Вие жените гледайте на мъжете като не пораснали момченца. Това е така. Детето, момченцето трябва да има играчка, но детенцето трябва да се научи да играе с тази играчка. Но това научаване да не става директно, а индиректно, без заповеди, без упреци, без еди какво си. „Скъпи мой, ще ми бъде много по-приятно, ако ми подадеш ръка.” „Скъпи, мой ще ми бъде много приятно, ако утре сутринта ме изненадаш с едно цвете.” Не заповед. А с пожеланието скъпи мой, приятелю или еди какво си. Така се научаваме хората. Аз да те науча теб какво искам от теб, ти да ме научиш мен – това което искаш от мен да бъда. Много е просто. Разговора помежду ни. Да се обичаме, но и да се научим да се обичаме преди това. Но трябва да се научим заедно, защото аз от къде да знам ти какво искаш, ти също не знаеш какво искам аз. Какво срамно има да си го кажем?  Какво срамно има, ако ти искаш от мен едно по-различно отношение към теб, няма лошо, то не е упрек. Ако стане в един приятелски разговор… Шегата, закачката, хумора. А не упрека, лошото настроение и т.н.

Сякаш напоследък хората се стремят повече към сексуалните отношения отколкото държат на чувствата. Трудно ли е да се научим да обичаме?
Че то и при животните, които правят секс има чувства. Може да няма любов, но някак си половото общуване между двама, едно момче и едно момиче, без чувства се получава все едно сядам да ям по задължение, защото трябва да го направя. А къде остава удоволствието. Аз винаги давам един пример, който не е много точен, но например аз и ти ще правим любов. Хайде. Добре, аз с какво храня сетивата си? Ти с какво храниш сетивата си? Ние сексолозите казваме, че сексът не е между твоите крака, той е между твоите уши. Да, но тук някак си магията не се състоява. Ако няма чувства, ако няма взаимно привличане, ако няма желание. Магията на секса не се състоява. Все едно да ида да гледам един мач, чийто резултат знам предварително, все едно да ям нещо, което  го ям ей така, за да го ям . Или пък отивам на нещо, което ми е неприятно, но ще го направя, защото трябва да го направя. Думата „трябва” в секса е излишна. Мога да ти се възхищавам, мога да те обичам, мога да съм влюбен в теб, мога да не правя полово сношение и пак да съм доволен, че съм те срещнал. Или мога цял живот да имам много хубав полов живот с теб, но вътрешно да не съм задоволен. Разбира се, истината е по средата. Дори да сме сексуално задоволени, може да има една празнота между нас, това е липсата на чувства. Само чрез чувствата в половото общуване има задоволство. Тогава се чувстваш пълноценен като мъж или задоволена като жена.

Каква е психологията на „гларуса”?
Тук не става въпрос за проституция, като жиголо и т.н. Тук става въпрос за една форма на изява на твоята сексуалност.Един мъж, който се чувства силен, със силна полова конституция и задоволяваното самочувствие през лятото разчита на това, че много жени идват сами, тъй като те идват не само на ваканция, а и имат нужда да задоволят свои полови потребности, сексуални, които не са могли да бъдат задоволени през останалото време на годината с техния полов партньор или пък изобщо нямат полов партньор. И така, на лятна ваканция тези жени търсят някакъв партньор, но този партньор остава анонимен за тях, те не си спомнят и името му и кой е, защо е и т.н. Но аз да се похваля на приятелките си като се прибера, че ето видиш ли такава любов изживях. Тук не става въпрос за изживяване на любов, тук става въпрос за начесване на една краста, извинявай за израза. Тук „гларусът” се намества в една ниша, където хем пълни своето Его, хем пък видиш ли, че има и някакви материални, разбира се, че има и материални страни, защото половото общуване е вид човешка дейност и тя винаги е свързана с някакви материални облаги. Тук всъщност е комплекса Дон Жуан. Има два вида любовници – Казанова и Дон Жуан. Казанова прави всичко, за да задоволи жената, неговата партньорка, не само в леглото, а във всичко, а Дон Жуан само отмерва бройката. Колкото по-голяма му е бройката, толкова повече той се чувства мъж. Всъщност ти не си големият мъж, защото онази идва, за да бъде свалена. Ти попълваш бройката си. Но къде са чувствата пак. Аз мога да направя маструбация, не с моята ръка, а със сто жени и ще съм много голям „гларус”. Но всъщност къде е моето вътрешно човешко преживяване. Гларусът е сезонен Дон Жуан.
Ако желаете да се свържете с Д-р Илия Врабчев за консултация, можете да го направите на 0885131957 или на 02 9866859 след 19и30 часа през седмицата, но без петък, събота и неделя.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар