Престъпление

На Преображение 4-метрова вълна заля едно градче на България, удави осем души и остави живота на стотици други под водата. Говори се, че две години ще са нужни на живите, за да върнат живеенето си там, откъдето потопът го отнесе.

Понеже ми се наложи да отида в Цар Калоян ден след наводнението, ще пиша от първо лице. Това, което видях по улиците, дворовете и в очите на хората, няма нищо общо със сухите сводки на различните ведомства за “броя на аварийните екипи”, “хода на отводняването” или “грижата по обезпаразитяването на населението”. Празни погледи, набръчкани лица, мазолести ръце, които тъжно гребат тинята от домовете си. Както винаги, на фона на трагедията, държавата и политиците изглеждат безсмислени и смешни.

Но не в това е бедата. Държавата е безсилна и смешна пред много други и далеч по-маловажни неща. Проблемът е в подменените понятия, които представят трагедията в Цар Калоян като дошло изневиделица бедствие, а не като извършено престъпление. А няма как иначе да се нарече безконтролното стопанисване на язовирите край града, проспаното покачване на нивото в тях, неукрепените стени и липсата на каквато и да е компетентност. Няма как иначе да се нарече и изводът от насложените факти, че арендаторите на язовирите имат турски имена, че кметът на града е с турско име, че и предишният е бил. Не случайно веднага се заговори, че водоемите са дадени без пари от свои на свои. Не случайно и министърката на бедствията и авариите от ДПС обвини синоптиците за потопа, обяви, че трагедията не можела да се избегне и негласно покри гърбовете на своите. Прокуратурата в Разград пък заведе дела срещу неизвестен извършител. Сякаш виновниците не са ясни.

Коментара (1)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар