Калоян Методиев: Първанов тръгна нанякъде

С отработено поведение, редица ключови назначения зад гърба и нарастнало самочувствие президентът Георги Първанов се запъти нанякъде. Малко или много пое контрола над външната политика на страната, после над съдебната система, отскоро почти изцяло над националната сигурност. Апетитът идва с яденето, както казват французите и една година след началото на втория си мандат Първанов се прицели и в политическите партии. Истинската цел обаче е друга – гражданското общество.

То единствено се изплъзва от весдесъщия контрол на президента. Ето например той открито нападна партийната система в България – имало твърде много партии. Ширела се корупция чрез непрозрачно финансиране. И тук или излъга или сбърка. Държавния глава поиска нови правила за регистрация на партии – по-високи изисквания за минимален брой учредители, регистрацията да става след като партията е изградила структури в 2/3 от общините, а ако в няколко последователни избора партията не е преодоляла изборната бариера от 0.5 или 1 процент да се заличи от регистъра. Какво му пречат партиите на Първанов? Очевидна е загрижеността му за гореспоменатите явления като фрагментация и корупция. Разбира се фрагментацията може да се разглежда като плурализъм, а слагането на общ знаменател на 400 партии, като ограниченост на мисленето, но доколкото познаваме президента той не e нито политически късоглед, нито стреля нахаос. Първанов дълго мисли и обмисля всяко свое решение и винаги цели нещо. Да унищожи 200 - 300 партии не е проблем. Въпросът е защо след като обвинява големите партии, защото само те имат корупционни ресурси, иска да остави само тях на политическата сцена. Краткосрочната му цел е да останат същите партии, които предизвикват това отвращение у избирателите. Само една партия със сериозен икономически и управеленски ресурс ще може да мине през президентската цедка на пререгистрации и нови изисквания. Това означава, че Георги Седефчов Първанов иска да възпроизведе и бетонира същите тези партии, които олицетворяват и създават негативните явления срещу, които той говори. Нима това е популизъм. Едва ли. Има цел. И при всички случаи тя съвпада с целите на държания глава. Той не иска смяна на статуквото, а запазването му. Защото той произлиза от това статукво. Изгради се като политик в най-мътните години на българския преход, когато имаше много малко държавност и много малко морал. Би било наивно да се мисли, че не е прихванал от духа на своето време. Историкът иска да остане в историята. В статистиката Първанов се разписа – два мандата президент, но както се каза в началото нарастнало е самочувствието, властовият му ресурс и разбира се апетита за власт. С такава екипировка няма как да не иска да продължи още напред. За съжаление силите, които му се противопоставят ( не казвам, дали са добри или лоши ) са вътре в БСП и клокочещото усещане у елита на ДПС, че следващата цел са именно те. България е в трагична ситуация със спускаща се над страната пелена съвсем по Първановски – бавно и полека. Тези, които издържат този период ще формират истинския политически отговорен елит на страната, а не моделирания по маниера на един политик на прехода.