ЕЛЕНА И ЯНЕ КАМЕНАРОВИ

ИЗВОРНОТО БУКВАЛНО МОЖЕ ДА МИРИШЕ НА ЦЪРВУЛИ, НО Е ПО-ИСТИНСКО ОТ НАПУДРЕНИТЕ ПОСТАНОВКИ НА СЦЕНАТА

Елена е родена през 1979 г. в Перник, а Яне година по-рано в Прилуки, Украйна. Двамата се срещат за кратко през 1992 година в Сандански. 8 години по-късно отново “се запознават” в Пирин планина на хижа Беговица. Събират ги общите им интереси - фолклор и изобразително изкуство, и оттогава свирят и пеят заедно. През 2004 г. стават партньори не само на сцената, но и в живота, а година по-късно след раждането на сина им Александър официално се появяват на сцената като „Леб и вино”.

С Елена и Яне се срещаме не тук в България, а в руския Волгоград. Публиката в Руската федерация им е голям фен и често ги канят да изнасят концерти в различни републики. Двамата на практика представляват България заедно с двете делегации от общините на Сандански и Русе за отбелязването на 65 години от Сталинградската битка. Неописуемо е чувството да видиш как българи, руснаци, сърби, словенци, чехи и дори американци се хващат спонтанно на българско право хоро, изпълнено от Елена и Яне.

Едно интервю на Мария Иванова
 

Колко концерта имахте във Волгоград и с какви впечатления се заредихте?

Е: Имахме четири концертни участия общо. Едно в Университета за изкуство и култура, в залата на Елитен Лицей „Олимпия”, закрихме гала концерт и по специална покана на кмета на Волгоград – участвахме в приема-вечеря на празника по случай 65 години от Сталинградската битка.

Я: Във Волгоград сме за втори – и не за последен път. Разбира се, имаме много приятели и почитатели на нашето изкуство. Както всички и ние се радвахме на особено внимание и невероятно посрещане.

Къде ще е следващото ви участие?

Е: Началото на март отново ще сме във Волгоград - по случай традиционния им празник „Масленица”- нещо като нашите Заговезни. Поканени сме да участваме в концерта, който се организира всяка година в зала за около 1500 зрители на Областната Филхармония.

Я: Този месец сме заети с обучението на 20 деца - 10 певци и 10 танцъори от 1 до 4 клас. Поканени сме за хореограф и корепетитор - проектът е за тематичен концерт, рецитал по случай 3 март.

Къде се изявявате повече в България или в чужбина? Защо?

Е: За момента повече в България, поради липса на основна финансираща пътуването ни организация.

Я: Тук имаме непрекъснати концерти и лекции пред българска и чужда публика.

Българите ценим ли фолклора си?

Е: Тези, които са запознати с фолклора, определено го ценят. В момента в България се наблюдава едно явление, което е извън световните тенденции. А то е следното: непознаване на собствените традиции, поради отминалите системи и събития в страната, разрушили почти до основи връзката на българина със собствената му представа кой е всъщност. В момента са модерни всякакви обработени варианти на фолклора, като се започне от театрално– музикални постановки, и се стигне дори и до поп-фолк. За нас всички са в общия кюп - отдалечаващи представите на обикновения човек от истинското и ценното. По света е обратната тенденция - опит да се открие най-оригиналното, най-старото, и да се извади на показ и пиедестал. Все пак глобализацията отдавна вече е отнела своите жертви в духовен план на запад, и хората там са се научили да ценят човешкото, което е вече на изчезване. Ние тук все още имаме с какво да се похвалим, но вместо да го съхраним, го преработваме и унищожаваме. Не визирам нас и групи като нашата, чиято цел е обратното. Изворното буквално може да мирише на цървули, но е по-истинско от напудрените постановки на сцената.

Я: Фолклорът трябва да слезе от сцената и да се върне към хората отново – така, както е било винаги. Не може един народ да се гордее с традиции, а всъщност да не ги практикува, т.е хората тук са само пасивни зрители на концертна дейност. Не е важно да си професионалист, за да се опиташ поне да пееш, танцуваш или свириш, тъчеш и т.н. Смятам, че сме добър пример с живота си. Ние сме професионалсти, но нямаме традиционното музикално професионално образование.

Защо изпълнявате само песни от Пиринския край?

Е: Първо – защото те са си наши и си ги обичаме и чувстваме.

Я: Никой не може да изпълнява песни от друг етнографски район, без да е живял, почувствал планината, реката или въздуха. Човек зависи дори и физически при оформянето си като индивид от околната среда. Не мога да изпълнявам Добруджанска песен, не само защото не ги усещам, а и защото цял живот съм дишал въздуха на Пирин и Беломорския вятър. Гласовете ни са оформени по различен начин, нагласата ни е различна, диалектът в песните е различен - всичко. За това не искам да изпълнявам други песни - не е честно спрямо останалите. Ще отмине и времето на „мултифункционалния” тип изпълнител на народни песни - това е само заблуда. Не може да изпълниш песен с душа и сърце от няколко района едновременно, просто не е възможно - емоционално и като стил.

Кое ви стимулира да продължавате да се занимавате с народно творчество?

Е: Любовта към него. Но най-вече сме предизвикани от постепенното му изчезване даже и по нашия край, който все още се слави с традициите си. Фолклорът постепенно се видоизменя, превръщайки се в шоу програма, синтезатори, сложни тризвучия и оперни гласове. Да – това е изключително сложно, като композиция и изпълнение, но не е душата на народа. Българите трябва да се научат да правят разлика като всички по света. Даже и в съседните страни като Турция например се прави разлика между изворен фолклор и обработен. Това са две различни неща. А българите са свикнали на „народна музика”…

Я: Все още помним седенките на нашите баби и човешките отношения - иска ни се да ги съхраним за нашите деца.

Това, че сте заедно в живота и на сцената, пречи или помага?

Е: Помага ни от гледна точка на това, че сме мобилни и сме заедно.

Я: Пречи ни, когато се налага пътуване извън страната - трябва да оставим детето си, защото и двамата заминаваме. Като артисти сме индивидуалисти и това ни пречи. Ако една група е от 3-ма или повече човека, винаги има един ръководител, който определя нещата професионално и стилово. Докато при нас е по-сложно, никой не отстъпва като артист от собствената си позиция, а те винаги са различни. В крайна сметка след дълъг спор се стига до трето идеално-гениално решение, защото никой не може и няма право да погази мнението на другия. Така нашият живот е изпълнен с непрекъснати градивни спорове и търсене на средния път към истината.

Елена, с какви песни приспиваш сина си?

Е: Дълго време с песните, които учим в момента. Имаше мода на детски песнички до скоро. Напоследък обича да слуша преди заспиване наши рок композиции от младините, харесва му моят глас.

Яне, кой те научи да правиш гайди, кавали…?

Я: Сам… с много търсене и намиране на отговорите по селата. Никой не е седнал специално да ме научи на каквото и да е. Опитвам, опитвам и когато не стане - откривам, че отговорът е бил толкова прост при някой дядо в планината. Всеки път когато съм имал затруднения при изработката съм разпитвал възрастните по селата - какво знаят, какво помнят. Не е никак лесно…

Музикант храни ли къща?

Е: Да, определено. Но всичко зависи от връзките, които всеки музикант си създава. Не визирам специално нашето семейство, а говоря общо. Все пак не сме само музиканти, а и художници, което си е горе-долу същото, но съчетаваме двете професии. Помагат ни много родителите, приятели, доброжелатели, спонсори.

Я: Ние се самофинансираме за експедициите по селата, за записите, за изследването, за всичко, което ще остане за поколенията. Случва се, и все по-често да имаме подкрепа от бизнесмени за нашата дейност, за което сме им много благодарни, тъй като наистина никак не е лесно.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар