Новият хит по кината се нарича „Златният компас”. Като бижу посредата на блатото във филма се е курдисала Никол Кидман. Бижутата свършват дотам.
Помните ли когато пуснаха последния модел на „Москвич” – Алеко? Тогава за него излезе една приказка: отпред Пежо, отзад Рено, а посредата едно руско л….о. Аналогията между компаса и москвича е пълна ако сте гледали “Хари Потър” (незнам коя серия) и “Властелинът на пръстените”. Те са Пежото и Реното. Посредата между двете е останъл „Златният компас”. Това нямаше да е кой знае колко зле, ако филмът не оставяше у зрителя неуместен пропаганден привкус. А той е пропил детския филм от началото до края. И понеже проблемите и политичесите тенденции личат най-напред в изкуството, няма как след тази златна компасна боза да не си помислим, че се задава нова Студена война. Добрите спасители на света са: малко невинно дете, бяла мечка боец, цигани бойци за свобода, кой знае защо преведени като номади и разбира се недодялан каубой. Лошите пък са облечени в тужурки от Октомврийската революция, носят ятагани, говорят на руски и ги наричат татари. На мислещия зрител над тинейджърска възраст веднага му светват една редица лампи. Трябва ли да пълним главите на децата с подобни работи. Защо са одрискали хубавата приказка с политически попълзновения. Хубавата антиутопия няма нужда от директни и просташки внушения. И тъй като от петнайсет години във американското кино лошите бяха все араби и перси, новите лоши в касовия филм навеждат на мисълта, че глобалната политика се променя и може би сме на прага на нова Студена война. Нищо, че политическите реалности са други, а Джордж Буш не е Роналд Рейгън. По-добре спесетете пари и време и ги вложете в нещо по-смислено. Златният комас не е. Калоян Методиев – един „ужилен” зрител 17 декември 2007
|