“ДЯДОВЦИТЕ” НА КАЛОЯН МЕТОДИЕВ

А простите изречения, накъсани само в краен случай от запетайки и обяснения, те водят без да се усетиш до неочаквани финали. Между тях и началото, сякаш с бездумие, Методиев уж е щрихирал, но всъщност е сканирал до най-големите подробности характерите на героите си. А те са всякакви. И ти се струва, че ги познаваш, че си ги срещал в квартала, на пазара, в някоя селска кръчма или някъде в детството си. Без да е преувеличено те са истински наследници на Вазовите чичовци. Някои са хитри, други остроумни, трети просто наивни. Има и такива, които са горди и честни, но фабулата (разбирай живота) не иска да ги разбере. Като приятелят на Лексо или пенсионираният старшина Димитров.

Всъщност сборникът си има посвещение – “На дядовците ми”. И може би не е честно да ги сравняваме с чичовците. Защото това са историите на дядовците ни, обвити в мъдрост и насмешка, разказани леко, както се разказват премеждията в края на пътя. Четенето им може да забавлява, може да натъжи, може да те накара да се размислиш или да напира да го преразказваш като фейлетон. То може да е усещане за мъдрост, а може и да е сатира. Но в никакъв случай няма да е загуба на време. Повече за книгата на адрес:  http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=24476&pt=0&cat=2

Петя Незнакомова

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар