За новия мит с ужким добри намерения

250 хиляди деца в България работят нерегламентирано. Това съобщи президентът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев. Той добави, че това са неофициални данни, с които разполага синдикатът. По официална статистика работещите до 18 години у нас са 83 хиляди.

Тренчев каза, че децата са експлоатирани (!!!) предимно в семейния бизнес, земеделието и сезонната работа. Полагането на детски труд маргинализира децата, защото ги лишава от възможността да се образоват, категоричен е Тренчев.  Имам  само няколко възражения по иначе прочувственото изказване на докторa-синдикалист.
Първо: Насила ли са закарани да работят, респективно експлоатирани, тези по неговите думи деца в семейния бизнес на родителите си, земеделието и сезонните дейности (предимно хотелиерсто и ресторантьорство)?  Ако видите някой тинейджър с насинено око и влачеща се на крака му верига да мие коли през ваканцията на автомивката на вуйчо си, например,  веднага  сигнализирайте на Инспекцията по труда. Не може да се регулира всичко на тоя свят. Е, може разбира се, но, според мен, не е редно! Аз срещу това се боря!
Второ: По-добре ли е децата ни да не работят през ваканцията, а за забавление да се напиват, друсат или да се чудят по цял ден какво да  правят с дадените от родителите си пари. За мен отговорът на този въпрос е еднозначен.  Хубаво е децата на свикват на труд, да помагат  и да се подготвят за живота. Този, който иска да работи, винаги ще намери начин да го прави и няма да учи, колкото и да го караме на сила. Тройки ще му се пишат и пак ще седи за украса в училище. С труда младите се отдалечават от престъпността.  Научават занаят и трупат опит в избрано или случайно намерено поприще. Не случайно в миналото  е имало чираци, които са ставали калфи и някой ден са е превръщали в майстори. Днес е горе-долу същото, само че по-сложно украсено и хиляди пъти по-многообразно. Който иска да учи, ще намери време  и възможност, независимо от бедно или богато семейство идва.
Трето: До колко деца на 14-18 години са деца? Живеем в такова общество, че чрез телевизия, интернет, контакти по между си те порастват по-бързо, от колкото си мислим.  Нима едни от най-жестоките убийства не се извършват от именно „деца” на тази възраст? И понеже обичам примерите ще ви напомня за убийството в Перник, където съученик уби жестоко приятеля си след игра на карти след училище и в сак го пренесе на части, за да го закопае някъде до стадиона на града. Да не говорим за издевателства, насилие и сексуални сценки от класните стаи, записани по мобилен телефон, от които изобилства интернет. Трите роли тук – на семейството, училището и църквата, които не се играят достатъчно добре днес, могат успешно да се подпомагат и от бизнеса.
Така ги виждам нещата и така смятам, че трябва да се развива България по отношение на „стряскащия” „детски” труд. Ако някой иска финансиране, за да раздухва проблема, по-добре да си мълчи.