НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: БЕЗ ДА ПОЗНАВАШ ПСИХОЛОГИЯТА НА МАСИТЕ, НЕ МОЖЕШ ДА СИ ЛИДЕР

Какво означава да си лидер?
Да си лидер означава да притежаваш определени качества, чрез които можеш да привличаш другите на своя страна, да ги убеждаваш в правотата на своята кауза  и едновременно с това да влияеш както върху индивидуалното, така и върху масовото съзнание с оглед да постигнеш своите цели. Лидерството е свързано обезателно с предприемачеството, с активността на човека и разбира се с познаване не само психологията на лидера, но и с познаване психологията на масите, което е една от основните грешки на нашите лидери, политически лидери главно, а и бизнес лидери, които просто се разминават с психологията на масите и от там техните провали.

Как може да се развие кариерата на един политически лидер? 
Кариерата на един политически лидер се развива много трудно. Аз дори застъпвам гледната точка, че в известна степен съществува т.нар. лидерски ген. Примерно хората се раждат потенциално, груба казано с 10% ген да бъдат лидери, да ръководят, обаче този лидерски ген може много бързо да заглъхне, да се изчерпа рано, ако няма съответно среда, ако няма съответна, така да се каже, експертна група около него, която да го подготвя, за да бъде лидер. За съжаление у нас ние нямаме специални институции, колежи или университети за обучение на лидери, както е да кажем в другите страни. В Англия например това е школата на Оксфорд и Кембридж, където подготвят специално лидери. Марагарет Тачер там се е готвила, в Оксфорд, а университета в Йейл например в Щатите, Харвардския университет. Във Франция има т.нар. Френско национално училище, което подготвя лидери за висшите сфери, за висшата администрация. Най-интересното е, че там приемният изпит трае 3 месеца. Той се базира върху познаване на политическата обстановка в Европа, икономическите системи, познаване на определени литературни източници, но на тези които ги приемат, обучението трае 24 месеца на пълни държавни издръжки. То струва 160 000 евро, обаче изцяло се поема от държавата. Такова училище има и в Испания, разбира се, в България, за съжаление, такова училище нямаме.

Каква трябва да е подготовката?
За да готвите един човек за лидер, трябва първо да се започне от това как се формира конкурентно мислене. Няма ли един човек конкурентно мислене, той лидер не може да стане. Той не може да бъде лидер нито в банковото дело, нито във финансите, нито в политиката, ако щете във военното дело, ако щете и в сферата на разузнаването. Затова подготовката на лидери у нас, ако един ден се създаде такава програма, трябва да се започне с конкурентно лидерско мислене, което да има и малко агресивен характер и така да се каже, да бъде стабилна основа да се навлезе в бранша. Освен това в подготовката на лидера много важно значение има, за мен, мисленето чрез модели. Аз  за пръв път поставям този проблем. Това е уникална способност човек да мисли чрез модели. Не че обикновения човек не мисли с модел, той мисли с модели, но става въпрос да мислиш с усъвършенствани модели. Модели, които са адекватни на действителността, адекватни на обстановката в момента и за това казвам, че лидерът трябва да притежава и да формираме у него моделно мислене, което е по същество противно мислене, реформаторско мислене, силно изпреварващо мислене. С други думи – много е важно тук да усвоим механизмите на верижното моделиране. Ако ние усвоим тези механизми на верижното моделиране, имаме всички шансове да формираме един лидер с всички качества, с високо степен на надеждност

С какво се характеризира конкурентното мислене, което казахте, че е от голямо значение за един лидер?
Конкурентното мислене по своята същност, както подчертах преди малко, е мислене с предприемачески параметри, мислене, което се характеризира с висока степен на активност и висока степен на надеждност. Т.е. когато използвам това конкурентно мислене, аз съм сигурен в неговата надеждност, че то ще ми даде някакъв резултат. И още един момент – конкурентното мислене е мислене на прозрението. Това е колкото мислене на прецизния анализ на събитията,  толкава е и мислене на прозрението. И бедата на много наши политици и бизнесмени и т.н. е, че те правят някакъв прецизен анализ на обстановката сега, но не виждат обстановката в перспектива. Не виждат обстановката в утрешния ден. С други думи – конкурентното мислене има своите етапи. Първо то започва да се формира бавно, така да се каже има стартов характер. След това се развива и усъвършенства и влиза в пълната си сила тогава, когато ние го използваме да вземем превес в един конкурс или да кажем взимаме участие в някаква предизборна кампания. Фактически, конкурентното мислене е това аз да мога да надвия по някакъв начин, да взема превес над моя опонент насреща, особено в сферата на политиката, особено в сферата на приближаващи избори, били те местни или парламентарни. Конкурентното мислене има ключово място – то е мислене на прецизния анализ, мисленето на изпреварването, мисленето на пробивите. Онзи който няма конкурентно мислене, той не може да прави пробиви, не може да прави политика, не може да прави бизнес. Често в България се говори за бизнес. Ако отворим речника ще видим, че бизнес значи дейност свързана с пари и т.н. За мен съвсем концентрирано казано, бизнес означава предприемачество и винаги предприемачество. Онзи човек може да прави бизнес, да прави пробив в политиката, във военното дело, в разузнаването, които има предприемачески усет. Конкурентното мислене е един фактор, който винаги съпътства човека, то е тип моделно мислене, мислене чрез модели, но характерното при него е голямата гъвкавост на моделите, които използва, по голямата надеждност на моделите, по голямата вероятност моите действия на базата на това конкурентно мислене да има реален резултат. Т.е да мога да направя фирма, да участвам в една партия, да участвам в едни избори местни или парламентарни.

Можете ли да дадете пример за липсващо звено, без което лидерите ще претърпят провал?
Нещо много важно – нашите водачи, като вземем десните водачи на десните партии. Аз съм участвал тук на местна основа в политическия живот и малко на национално, бях се кандидатирал за депутат при БЗНС – Никола Петков, както и да е, не ни стегнаха няколко процента. Но за мен бедата на нашите десни водачи е, че те навлязоха в психологията на лидера, те доловиха някои структурни особености на лидерската психология, на лидерската личност, но те се разминаха с психологията на масите. Просто психологията на масите им изневери, защото първо те не я познават добре, не навлязоха в дълбочината на масовото съзнание, на социалните нагласи, на психологическите нагласи и забравиха нещо много важно. Лидерството без познание на тези социални, бързо развиващи се процеси на широк кръг от хора е нещо изключително важно. И това им донесе доста неприятности и бели. И ако тук минем към т.нар. общински мениджмънт, тъй като аз съм посветил цяла глава в книгата си на него. Тук се очертават много фигури. Дали един кмет може да бъде добър кмет, да бъде добър мениджър, зависи от това първо с каква нагласа влиза, влиза ли, най-важно един кмет е да навлезе в структурите на общината, т.нар. местно управление и самоуправление с нагласата да бъде лидер. Той трябва да заживее с тази мисъл, че трябва да бъде лидер и непрекъснато да се формира като лидер. И много кметове се провалят с това, че те не се формират непрекъснато  като лидер. Те не го възприемат като процес, а те го виждат като отделен акт – „Аз съм лидер – толкоз, започвам да управлявам” и т.н. А лидерството за мен не е отделен акт, шифърът на лидерството не е в отделната дума, а шифърът на лидерството за мен е един процес на развитие, процес на изпреварване, процес на задълбочен анализ, процес на опознаване психологията на масите. И важното е и – процес на опознаване на екипа, с който работим.

Доколко е важен екипът?
Още една грешка на лидерите – независимо дали са местни, областни или министри, депутати и т.н., че те не осъществяват добре една чудесна координация. Координацията между индивидуалното мислене и екипното мислене. Можеш да мислиш индивидуално добре, да си правиш разчетите, моделите, но да не можеш да работиш в екип и за това на този проблем се отделя изключително място днес. Дори излезе преди 2 години книгата на Рудолф Джулиани, кмет на Ню Йорк и сега мисли да се кандидатира за президент на републиканците за президент, в което той отделя изключително внимание на работата в екип. И не само Джулиани. Книгата се казва „Лидерството” направо. И един Пътър Дракър например, един от най-големите познавачи на мениджмънта в света, американски професор, мисля че той е на 91-2 години, той е изключителна личност и отдава много голямо значение на екипа. Затова аз казвам психологически и социално, разбира се, защото ние психологията не можем да я отделяме от социалните процеси, е много важно да умеем да съчетаваме индивидуалното мислене и екипното мислене. Когато аз стана един мениджър било на община, област и т.н., първия проблем, който трябва да си задам и да реша от гледна точка на психологията на лидера е „ Мога ли да създам надежден екип?” Не създадете ли този надежден екип, вие сте загубени, вие сте посредствен човек. И дори аз тук съм превел случаи с много такива лидери на общини как действат, как работят и т.н. във връзка с това, понеже се появяват нови лидери, искам няколко думи да споделя около Бойко Борисов. В книгата аз съм посочил един конфликт между Софиянски и Костов, по какви проблеми се разминават, как тръгнаха заедно, защо след това възникна конфликта между тях. И трябва да Ви кажа, че Иван Костов е познавач, на лидерската психология, не да я е изучавал, но по интуиция е хванал тази лидерска психология. Лидерската психология познава също така и Софиянски. Софиянски например, за разлика от Костов, освен че познава лидерската психология, той е добър комуникатор, той добре владее връзките с обществеността и това му дава едно голямо предимство, обаче и двамата се разминаха с психологията на масите. Ето конкретен случай искате Вие. 1999 година СДС беше тогава на върха на своите успехи и се състояха местни избори. Местните избори дадоха доста отрицателен резултат. Иван Костов направи след това няколко промени в кабинета и с това се задоволи, но той не навлезе в механизмите на масите, не навлезе в състоянието на масите, какво искат те, от какво се нуждаят, към какво се стремят. Не беше осъществена тази комуникация между централното ръководство и местните структури, както и между местните структури и редовите членове, редовите симпатизанти. Следователно пак опираме до кардиналния проблем - координация и единство на психологията на лидера с психологията на масите.

Какво трябва да знае един лидер за психологията на масите, за да бъде добър лидер?
Един лидер – какво трябва да знае за психологията на масите? Преди всичко един лидер трябва да има информация, той не може сам да си я набавя тази информация, той я набавя чрез различни източници – сътрудници, приятели, опоненти и т.н. Първо той трябва всеки един момент да познава какво е настроението на масите, какво ги вълнува тези маси. Вземете сега например тези стачки и искания. Пред какви проблеми са изправени масите. И за да бъдеш добър познавач на психологията на масите, трябва да уловиш в точното  време, на точното място това настроение на масите, да влезеш в това настроение и да го неутрализираш или да приемеш настроенията на масите и да им дадеш една нова конфигурация на масите, защото не стигнеш ли до този момент няма да имаш никакъв резултат. Второ нещо, за да разбереш психологията на масите, трябва да бъдеш добър комуникатор. Масите обичат лидери със психологически магнетизъм.

Какво представлява психологическият магнетизъм?
Психологическият магнетизъм е външен, физически магнетизъм, той е и вътрешен магнетизъм. Той е магнетизъм, концентриран в начина на мислене, в емоциите на човека и т.н. Той е магнетизъм, външен – физически действия, езика на тялото  и т.н. Без този психологически магнетизъм лидерите често търпят провали. Те първоначално завладяват масите, но след това им липсва тази устойчивост продължително време да стоят на гребена на събитията, както ние казваме, и затова в книгата разработвам един нов важен проблем – така наречените речеви модели за въздействие, които имат ключова роля в лидерската дейност. Да кажем, първо - говоря за речеви модели за индивидуално въздействие, когато лидера разговаря с отделни хора, с екипа си разговаря, взема някакви решения и т.н. Второ – говоря за речеви модели за групово въздействие, пред по-големи аудитории. Трето – речеви модели за масово въздействие. Тези речеви модели за масово въздействие са най-сложни модели, те се появяват, когато лидерът е изправен да говори пред голяма аудитория – масови събрания, митинги, срещи на улицата и т.н. И подготовката за тези масови контакти, да ги нарека, трябва да бъде твърде прецизна и продължителна. Много лидери говорят импротю т.е. изведнъж, спонтанно. Казват ти верни неща, но понякога могат да стигнат и до неверни изводи. Ето защо комуникацията между лидера и масите се осъществяват пак ще кажа – първо с моделите за индивидуалното въздействие, моделите за групово въздействие и модели за масово въздействие. С други думи, лидерът трябва да има специфични лингвистични структури, с които да излезе пред обществото, които да са адекватни. Първо на психическото състояние на хората, с които той говори. Второ – да се адекватни на обективната обстановка икономическата и политически проблеми. Това е много важно. И още един момент – хората обикновено обичат смелите лидери. Лидери, които не се колебаят. Лидери, които могат да вземат бързи и обосновани решения.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар