ВРАТАТА ЗА ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ ВИНАГИ Е ОТКРЕХНАТА

Съгласно политологията в една демократична държава за добро или лошо вратата за предсрочни избори никога не е затворена. Особено когато става въпрос за страна с парламентарна демокрация и пропорционална избирателна система, която води до създаване и управление предимно на коалиции. Това е една аксиома. В това отношение България не прави изключение.

Обикновено управляващите избягват тази тема. Правят всякакви опити тя да не е обект на внимание и на дискусии в политическото пространство, медиите и обществото. Твърдят, че мнозинството ще изкара мандата си, че ще спечели и следващ мандат. Демонстрира мускули, увереност, че държи нещата здраво в свой ръце и с авторитет. Твърди, че се справят и управляват успешно, че едни избори няма да променят съотношението на силите, а ще забавят развитието на страната. Опозицията от своя страна при най-малката възможност се стреми да я повдигне и ако успее, да ги осъществи. Да твърди, че мнозинството не се справя с проблемите, загубили са доверие сред обществото, настъпила е нова политическа конфигурация, нужна е промяна. Изявленията в стил популизъм и демагогия са особено силно заложени и сред двете страни, което не е никак случайно, имайки предвид, че залогът е властта. Некомфортността от темата за предсрочните избори за управляващите е огромна, тя влиза в обяснителна схема, понякога и изключително сложна. Трудно е да мотивираш администрацията да работи, да се концентрира в работата си. Защото и най-малките трусове относно евентуална смяна и размествания води до срив в дейността на една или друга институция, за кратко или за по-продължително време. Несигурността, неяснотата, тревогата от това, което предстои, не поражда положителни стимули. Губи се много често време и енергия.

Начини, средства и методи за предизвикване на предсрочни избори винаги има. Законови и/или незаконови способи, с парламентарни и/или извънпарламентарни форми, породени от социално-икономически трусове, парламентарна и/или правителствена криза, коалиционни и/или вътрешнопартийни недоразумения и конфликти и т.н. Колкото и да изглежда едно правителство стабилно, сплотено и непоклатимо, толкова и бързо то може да се разпадне. На пръв поглед винаги може да изглежда, че няма предпоставка и индикации да се случи и когато най-малко очакваш, то става. В динамиката на съвременния глобален свят и живот, успехът и неуспехът на едно правителство зависи преди всичко от това дали то съумява да ги улавя  и доколко успява да намери адекватни и най-вече ефикасни действия.

Самозабравянето, че си непоклатим, че си само и единствено ти прав, че няма какво да ти попречи да изкараш пълен мандат, е лош сигнал. В  такива случай падението е не само бързо, мълниеносно, но и болезнено. Добрият и мъдър политик винаги има едно наум, знае, че вратата за предсрочни избори е винаги открехната и до нейното пълно отваряне не е нужно да се случи кой знае какво. И най-малките неща могат да се превърнат в големия препъни камък. Подценяването и невземането под внимание и на най-малкия проблем, понякога струва скъпо. Да се научиш, да очакваш неочакваното и най-вече да съумееш да го посрещнеш подготвен е голямото изкуство в политиката.

Не малко са случаите, в които управляващите или една част от нея се възползват от създалата се една или друга благоприятна ситуация и самите те стават инициатор и предизвикват  предсрочни избори. Не защото те не се справят успешно със задълженията си, а за да укрепят и увеличат своите позиции или да получат подкрепа в извършване на едни или други големи реформи на етап какъвто по-късно не биха получили. Мотиви за целта винаги може да се намерят. Кой знае какво голямо мъдруване не е необходимо.

Едно е желанието да има предсрочни избори, а съвсем друга е вероятността това да се случи, съвсем различно е кой ще бъде големият печеливш, една или няколко партии или най-вече големият губещ ще е народа, както се случва често.

Борислав Ангелов

Политолог

17 ноември 2007 година

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар