| Начало |
| Редакционно |
| Интервю |
| Анализ |
| Актуално |
| Гледна точка |
| Айсберг |
| Утре |
| Култура |
| За любовта |
| За тялото |
| Скандално |
| Позиция |
| Арт Галерия |
 End of the day |
|
|
| weather |
|---|
|
|
| В момента 6 госта онлайн |
Начало 
Анализ ТЪРСЕНЕТО НА МИНОТАВЪРА В ДЕСНИЯ ЛАБИРИНТ ПРОДЪЛЖАВА
Анализ ТЪРСЕНЕТО НА МИНОТАВЪРА В ДЕСНИЯ ЛАБИРИНТ ПРОДЪЛЖАВА
ТЪРСЕНЕТО НА МИНОТАВЪРА В ДЕСНИЯ ЛАБИРИНТ ПРОДЪЛЖАВА |
| Автор Младен Дочев | |
| 07 June 2007 | |
 Водени от пагубната за политическата логика максима „По добре късно отколкото никога” старите десни партии, притиснати в ъгъла от небивалото им фиаско на европейските избори, най-сетне имат шанс да започнат отлагания с години дебат за действията им по животоспасяващата операция на която трябва сами да се подложат.Отърсването от натрупваните в продължение на цяло едно десетилетие догми, стил на поведение и самозаблуди едва ли обаче може да се случи достатъчно бързо и ефективно за да предотврати окончателния им крах. Бремето на миналото е най-тежкия и трудно преодолим баласт, който традиционните десни партии трябва решително да отърсят ако искат да съумеят да се върнат в голямата политика. Този стратегически проблем ще се сблъска с необходимостта на паралелни адекватни мерки от тактически характер. Наближаващите местни избори, задълбочаващата се криза в тройната управляваща опозиция и нахлуването на ГЕРБ в политиката са все предизвикателства с които десните няма как да не се съобразят. Въпросът тук е имат дали ще имат достатъчно време и собствен ресурс за да реагират най-сетне по разумен и адекватен начин на динамиката на събитията.
Основните предизвикателства пред ДСБ, СДС и другите корабокрушенци от тяхното котило съвсем не се заключават в това кой ще изплува на повърхността след потопяването на старите лидери. Фокусът върху тази дилема се дължи на фиксацията върху собственото им Аз и на нарцисизма, обхванал сините и тъмносини партийни редици, както и дребните сметки кое лоби какви позиции ще позиционира след предстоящите лидерски рокади. Естеството на нещата е далеч по-сложно и с дълбоки, стари и гниещи корени. Въпросът за лидера на която и да е партия е последното нещо което трябва да вълнува нейните активисти. Далеч преди това те трябва да са отговорили на цяла върволица от въпроси от които зависи общественото им възприятие: - какви нови идеи предлагат на обществото; - с какви конкретни действия да се постигнат; - с какъв капацитет разполагат (човешки ресурси, организационен потенциал) за да направят така, че да се случат; - каква дългосрочна визия за собственото им бъдеще и за това на страната предлагат, както и детайлен план как да реализират начертаните намерения; - как партията Х ще структурира и канализира кадровата си политика за да избегне новата поява на „незаменими лидери”, които повторно да я завлекат към дъното; - с какви конкретни послания ще се обърнат към отделните обособили се групи в обществото така, че да разширят своето влияние и електорална подкрепа; - каква модернизирана идеология да се предложи на традиционния десен избирател, която да замени изтърканите антикомунистически клишета. От това как и дали СДС и ДСБ ще се справят с тези хронични вече за тях проблеми ще зависи тяхното бъдеще и оцеляване. Без радикална смяна на елитите им, без пренаписване на закостенелите им вътрешнопартийни правила, отразени в уставите им, както и без коренно ново политическо поведение и публичен образ излизането от блатото в което ги натикаха техните стари водачи нищо добро не ги очаква. Защото идейната безпътица, избутването в глухи коловози на всяко ново лице с потенциал, дребнотемието и боричкането за все по-оглозгания кокал ги превърнаха в партии-лилипути, в които е останал твърде малко живец, енергия и потенциал. А времето не само, че отдавна не е тяхно, но и все по-безмилостно работи срещу тях. Топлият прием на ГЕРБ от европейската десница е поредния етюд към пращането им в забвение. Местните избори могат да се окажат последния. Днес десните разполагат с броени седмици през които да свършат работа незахващана от десет години насам. Нещо, което едва ли е по силите дори и на Ницшевият свръхчовек. Когото си пропуснал десетки възможности, давани в един или друг епизод от политическата динамика, трудно може да се предположи, че ще се възползваш от един-единствен, може би – последен. За това и синьото бъдеще отново не изглежда никак розово. Коментара
(0)
|
Следете за нови коментари с RSS
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общество.нет Всички права запазени ©
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
