КЪДЕ ДА ОТИДЕ СОФИЙСКИЯТ БОКЛУК?

 



weather

В момента 2 госта онлайн
Начало arrow Анализ arrow Политическото пространство след втория тур на президентските избори - Дискусия

Политическото пространство след втория тур на президентските избори - Дискусия
Автор Калоян Методиев   
17 August 2006
ImageНа 14 август 2006 г.  в офиса на Obshtestvo.net се състоя дискусия по горната тема.
Участие взеха (по азбучен ред):
Александър Маринов – социолог
Анелия  Райчева  - филолог
Борис Попиванов - политолог
Борислав Ангелов – политолог
Васил Пенев – политолог
Севинч Нури – политолог
Цветомир Цанев - политолог
Калоян Методиев: Благодаря ви, че се отзовахте на нашата  покана. Идеята за днешното събиране беше на  Васил Пенев.  Надяваме се това да се превърне в традиция. Имате думата.
Васил Пенев: Идеята се роди на едно наистина неформално събиране през предишната седмица. Въпросите пред партийната система у нас са много и броят им ще нараства след резултатите от предстоящите президентски избори. Тъкмо в началото на ноември 2006 г. ЦИК ще даде официалните резултати от избора. Но началото на ноември бе и времето, в което преди 4 години започна разпада на българската десница.
По време на прехода България почти единствена сред съседите си създаде аналогичната на типичната европейска политическа партийна система. Същевременно са налице редица обстоятелства, които предполагат промяна в нея:
Нарастват популистките тенденции;
В левицата започва процес на сепариране, който предвидихме още преди месеци;
Сериозна част от центристкото пространство отново губи електорална подкрепа;
Десницата е силно дисперсирана и не се виждат фигура, програма, идеи които да я обединят. Очертава се дори да има повече от една кандидатура за президент;
Само месеци ни делят от времето, когато представители на българските политически партии ще бъдат част от групите в европейския парламент. Как ще се ситуираме? Кой ще ни представлява?;
За никого не са тайна нарастващите етнически и социални напрежения!;
Вече години наред българският политически елит прави всичко възможно, за да се дистанцира от собствените си избиратели. С едно изключение, от 1995 г. насам електоралната активност намалява!;
Същевременно без здрави, нормални, открити, некорумпирани, националноотговорни партии, никой не би могъл да удържи напреженията в нашето общество, въпреки популяризираното до втръсване “влизане” в Европа;
Убеден съм, че тази широка палитра от въпроси ще намери разнообразните си отговори от младите колеги, ангажирани професионално с проблематиката! Вярвам, че никой не очаква едно решение, а по-скоро опции, в които ще се вмести българското партийно пространство.
Александър Маринов: Темата е сложна и носи в себе си много и интересни подтеми. Мисля че колкото сме по-конкретни, толкова по-добре..
Първият важен въпрос е защо, най-грубо казано, у нас нещата не стават така, както в другите посткомунистически страни. На една конференция преди няколко дни колега- поляк ми каза: Ние не можем да разберем какво става у вас. Как стана така, че децата на комунистическата върхушка и агентите на Държавна сигурност отново са на власт след 15 г.? Въпреки прословутата българска специфика, ние не сме толкова различни, защото комунистическата система си беше една и съща навсякъде. Докато не намерим отговор защо сме толкова уникални, нямаме възможност да правим аналогии с процесите на партийно преструктуриране в Централна Европа, в т.ч. – преструктурирането на дясното.
Вторият аспект на въпроса е логично да очакваме в близко бъдеще в партийното пространство у нас. По същество, това е въпроса не дали дясното е стигнало дъното, а има ли въобще дъно? Оптимиста казва, че има дъно. Песимистът казва, че няма. Това, което е ясно днес, е че партийното пространство – цялото - е болно.
Няма алтернатива на партиите в демокрацията, но партийното пространство е много болно. Видимо болно - дясното, невидимо болно - лявото. Вляво винаги катаклизмите са по-скрити, докато накрая избият. Лечението на болестта е в това, което наричаме автентично политическо представителство. Това е мое мнение, разбира се - има автори, които смятат, че проблемът за политическото представителство вече е нерелевантен. Иван Кръстев е най-отявления привърженик на тази гледна точка. Аз смятам друго - че всеки човек трябва да си намери партия, която изразява не само вкусовете му, пристрастията му, емоциите му, а и интересите му. Ние виждаме днес например, че много десни хора по социален статус не искат да бъдат представлявани от десни партии, защото тяхното положение не е продукт на дясна политика. То даже не е продукт на никаква политика. А продукт на нещо, което е на границата на политиката и престъпността.
Съдейки по това, че в нашето общество интересите не са кристализирали, няма солидна основа да престане разпадането на политическото. Напротив, по тази  логика, колкото и да ни е неприятно, идва времето на популизма от нова вълна
Васил Пенев: Какъвто е случаят в Полша.
Александър Маринов: Разбира се, България е страната на неограничените възможности. Не Америка. У нас дребни наглед неща променят хода на събитията. Припомням ви само президентските избори през 2001 година, които бяха такъв пример. До ден днешен срещам хора от левицата, които не могат да си простят, че са натиснали Първанов да се кандидатира за президент.  
Имаме пред себе си ветрило от сценарии. Те не са много, защото смятам, че политиката в България в този си вид и състав е много изчерпана. Тя е силно деинтелектуализирана. Тя не може да роди нови идеи. Въобще не говоря за смели решения. В задънена улица е политическият елит, според мен.. Не действа нормалната система за възпроизводство на елита. Всеки нормален елит се възпроизвежда, като се променя и се подменя, само така може да оцелее като елит. Нашият елит се е вкопчил като рак на бързей. Единици са тези, които са готови да отстъпят крачка встрани и крачка назад. Всички останали са се вкопчили и се държат до последно.
Затова, когато няма нови лица, всяко ново лице се хиперболизира. А ние не можем да откъснем новите политики от новите лица. Новата политика идва с нови лица. Държавата се нуждае от нови политики. Криво-ляво, според мен по-скоро криво, отколкото ляво, донякъде я добутахме. Това “някъде” е входа на Европейския съюз. Както е тръгнало, там ще останем. До входа, като портиер.
Единственото интересно нещо днес са евентуалните последици от изборите за левицата. Защото в левицата има процеси на две нива. Умните хора там, а те не са малко, разбират, че за разлика от предишни години, когато запазването на разцеплението на БСП отляво става все по-трудно. Преди това бе лесно, защото отляво нямаше “политически хляб”, нямаше бизнес вляво от БСП. Сега ситуацията е друга. Вляво от БСП има хляб и това, което постигна Атака го показа. Незнам дали ще се стигне до отцепване, но формираното ляво крило ще има влияние в БСП. Другото ниво обхваща процесите в елита на БСП. След като бъде преизбран, Първанов или по-точно хората, които дърпат конците на Първанов ще започнат за мислят за по-нататък. Той, слава Богу, няма право на 3-ти мандат, като президент.
Васил Пенев: Той не върви ли по пътя на Путин?
Александър Маринов: Какво ще прави Първанов, ако не е президент? Тази БСП няма да го приеме с широко отворени обятия. Там всеки си е заплюл нещо, захапал е някакъв кокал. Аз съм сигурен, че на следващия ден, след като бъде преизбран, Първанов ще започне да реди своята игра за развитието на БСП. Още повече, явно е, че БСП иска или не иска, ще трябва “да тегли ножа” на някои тлъсти жертвени козли или овни, защото са много оцапани. 
Според мен най-големият фактор за промяна в българската политика е натискът от Европа, осъществяван с полуконспиративни средства. Този натиск ще продължи. Мишените са ясни. Най-вероятно Първанов няма да пропусне да си припише позата на “хирурга с чисти ръце”. На него ще му е нужна партия като за бившо президентско величество. Парадоксът е че от победата на изборите най-тежко ще бъде поразена левицата. Тежко на победителя.
Васил Пенев: Въпросът е ще имаме ли партийни институции, които да овладеят кризата след президентските избори.
Севинч Нури: Не знам дали новото ще ни реши проблема, но липсва една последователност в политиката. Не държа политикът пред мен да е млад или нов. Държа той да е последователен, тоест да знае какво прави не сега и в момента, а след 5 – 6 , дори 10 години. Що се отнася до това, което казахте, че лявото пространство ще пострада. Ясно е че партия без власт винаги е изложена на риска от едно разрушение. Рано е да кажем какво ще се случи в политическото пространство след президентските избори, защото все още мисля, че ще има нови лица, които ще бъдат издигнати. Освен това основните промени в политическото пространство ще настъпят след изборите за народни представители в ЕС!
Васил Пенев: Е добре, ако има едно ново, младо лице, което да обедини дясното пространство, нещо като претенцията на Стефан Софиянски някой да ни води, ще има ли промяна..
Севинч Нури: Аз не виждам такова младо лице. Освен това такъв човек трябва да има много опит зад гърба си. Не трябва да апелираме само за младо и ново в политиката, а за последователност.
Цветомир Цанев: За мен България действително не е стигнала дъното на политическия разпад. Икономическото дъно беше стигнато отдавна, сега е подминато и вече се катерим нагоре. Бавно, но все пак България се развива. Въпреки това политиката не следва същата логика на развитие. Там разпада от политика към политиканстване продължава и се задълбочава.
Според мен най-големият проблем в българската политиката е именно продължителната липса на разделение. Откакто приоритетите станаха общи и политиката стана обща. Не е страшно, че няма последователност, а напротив, че от няколко години има само последователност. Може би от 98 година, като разбира се могат да се направят някои изключения, България води като цяло съвсем последователна политика. Оттогава въпреки личностните сблъсъци все се върви в една посока и само хората се сменят. В момента политиката в България не е сблъсък на идеологии, на идеи, а на личности. Това е големия политически разпад – в момента в политическия живот липсва политиката, а се наблюдават предимно скандали, дребнотемие и индивидуални сблъсъци на интереси. Партията като политическа единица е изместена от лобистките структури и кръговете по интереси. В момента наблюдаваме и участваме в един пример за това: хора политолози, социолози обсъждат бъдещите действия на Първанов (български президент) и възможността да разцепи социалистическата партия след изборите с основна цел – запазване на личното си влияние, означава, че в България в момента не съществува класическа политика. Класическата политика се ражда от  кливиджа, разделението в едно общество и противопоставянето на идеи. Такова нещо може да започне да се случва едва след януари, когато влезем в ЕС. Когато започва да се очертават параметрите на бленуваното членство и обществото в България припознае новите си герои и виновници. Разделянето на обществото ще роди и новите лидери, тези лица на промяната, съпротивата и прогреса, които хората в България чакат да се появят от години за да заместят изчерпания елит. Наистина, своят звезден миг чакат и лица като Волен Сидеров и Бойко Борисов, които разчитат на популистката вълна и няма как да не влязат в центъра на вниманието. Все пак не искам да навлизам в тази тема която само по себе си може да бъде обект на обширна дискусия. Все пак искам да спомена, че популизмът би могъл да бъде не само „убиец” на политика, а и катализатор за генериране на нови идеи и  стимул за развитие на класическите партийни формации.
Александър Маринов: Един изключително интересен въпрос е дали разделението ще дойде на възрастов признак. Аз мисля че в политически контекст възрастовите противоречия са изчерпани в България. На дневен ред идват други противоречия. Издигам една хипотеза - от 1 януари 2007 г. започва реваншът на средното поколение в България. Тези, които сега сам между 45 и  55 години,  ще имат ключова роля, защото експертизата добива най-голямо значение. Има гениални 10-годишни музиканти (Моцарт), има гениални 12-годишни гимнастички (Команечи), математици. Но няма гениален 30 годишен политик. Не говоря за революционер. Първи януари ще разсече българското общество в пропорция 1 към 4. За нещастие, 4/5 от българите са непригодни за Европа.
Времето за далавера свърши. Има възможности, има игри, но такава далавера безнаказана, широка, като кръшното хоро на Рожен, вече няма да има…. Масовата далавера свърши. Има но за избрани, които искат да рискуват, защото далаверата в цивилизования свят е опасна. Но хората на средна възраст няма да влязат в политиката. Те ще искат да лобират в политиката. Така че, много е интересна темата за възрастовите различия.
Анелия Райчева:  Аз излизам от контекста на политическата наука и не мога да бъда толкова специализирана в изказването си. Мога да дам една гледна точка по-скоро като участник в обществения, отколкото в политическия живот. Част от проблемите произтичат от политическия характер и манталитет в България. Не знам дали той зависи точно от тези 45 години, в които по-голямата част от сегашния политически елит е растнал и е възпитаван. Доколко може да се промени един човек живял, творил, професионално оформен в онези години? Те бяха противоречиви, но не изцяло лоши. От друга страна - какво става сега? Всички са изпълнени с добри намерения, декларират ги. Искат да вкарат страната в най- добрите и престижни световни организации и клубове на елитите. Само че как ще се постигне това? Имаме в много близка перспектива президентски избори. Звъняха ми поне десет журналисти от западноевропейски медии, за да питат: “Вие случайно наскоро ще имате ли избори?” И аз обяснявам: “Да, ще има президентски избори”. “А кого ще изберете?” Самият начин, по който задават въпроса, говори за слаба заинтересованост и непознаване на реалностите в страната. В Европа има един поглед към България, а от България има друг поглед към Европа. Те не са много хармонични помежду си. От друга страна, какво имаме като присъствие в България в този предизборен период? Наситено присъствие на чуждестранни туристи – обрани, откраднати коли, най-различни зулуми, лошо обслужване. Не казвам, че в някои случаи не са виновни самите те, но като цяло от европейска гледна точка оценката на тази действителност е изцяло негативна. В България присъства като обща психология нагласата да се възползваш от слабостта на другия. От неговото моментно разсейване. В конкретния случай имам предвид това, че голяма част от обществото се е концентрирала върху Първанов, сякаш той е центърът на Вселената, а всички останали използват моментното разсейване. Спомням си как двама президенти си предадоха властта. Петър Стоянов излезе – Георги Първанов влезе. Разминаха се на вратата, казаха си здрасти и довиждане. В България няма значение кой Е БИЛ и кой БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕ във властта. Има значение кой Е във властта и какво става около него. Всички са се впуснали да прогнозират какво ще се случи с тези хора. Никой не внимава какво става встрани от центъра на вниманието. Неделчо Беронов – човекът очевидно е достолепен, има опит, своите достойнства, но той не става за кандидат президент. Това е моето лично мнение. Може ли да си избереш кандидатура, която е предварително бита? Не може и не бива.
Господин Маринов беше абсолютно прав, че поколението дори може би между 40 и 55 г. , бих свалила малко летвата, изнесе абсолютно всичко, което се случи  от 1989г. насам, без никакви активи. Само пасиви. Говоря за голямата част от поколението. Наскоро споделих моето мнение за 3-те пласта в българското общество: средния – хората, които стискайки зъби и нокти успяват да се закрепят на средно социално ниво – не падат, но и не се изкачват. Не падат, защото имат хъс да оцелеят, но не се и изкачват, защото не им дават. Има други, които падат – не им издържат нервите – те падат и остават долу. Много от тях се превръщат в маргинали, а други в абсолютни циници. Трета част се намира над средното равнище. Това е най-агресивната част от обществото. Тази част, която се стреми да се докопа до нещо – пари, пост, лично хрумване, амбиция…
Александър Маринов: Слава, популярност.
Анелия Райчева: Много неща. Тази част от обществото е мотивирана егоистично. Тях не ги интересува обществото. И там е проблемът на нашата политическа класа: “Днес правим президентска кампания. Утре печелим изборите. Първанов става президент – Ура!” И там има двама бояджии, които пеят: “Тих бял Дунав се вълнува и Първанов президент”. И мажат. Ще ми се да се надявам, че в този контекст промяната, която ще настъпи в политическия живот в България, ще бъде в полза на една ценност, изповядвана от всички политически партии: ПОВЕЧЕ СОЛИДАРНОСТ В ОБЩЕСТВОТО!
Борис Попиванов: Проблемът с мотивацията, за който стана дума преди малко, наистина е много важен. За мен този проблем е общ и за България, и за ЕС. Самите европейци започват да чувстват липсата на кауза, обща цел, която да ги обединява. Сами те не разбират за какво е това разширяване. Не е вярно, че ни мразят. Те не разбират защо сме им ние. Нашият елит в момента не може да предложи такава мотивация на самите нас. Понеже той възприема 1 януари 2007 като много сакрална дата за себе си. На този ден той ще бъде европейски елит и ще се легитимира като такъв. Ще се бетонира. Няма идея какво ще прави след това, но иска да се легитимира и да бъде стабилен. И затова скандалите, на които сме свидетели и на които ще ставаме свидетели до края на годината, са свързани, според мене, с борба за преразпределение на позициите на този елит. Той панически се опитва да осигури място за себе си в новата ситуация. Иска европейците да го припознават. Обществото не го интересува толкова. Поради тази причина ние сега ще вдигаме много шум около тези президентски избори, но през цялото време почти няма да си задаваме въпросите, които бяха зададени преди няколко дни - за усвояване на европейски фондове, за избор на евродепутати, за избор на европейски комисар. Няма я връзката между политически елит и общество, а елитът не я прави. Той не е в състояние да осмисли, че ще има далеч по-крупни възможности за европейско действие като представител именно на българското общество, а не просто на своите цели. И ако не го осмисли, ще се провали, а обществото пак ще плаща сметката. Следователно, основният му проблем не е корупцията, както ни убеждават. Корупцията не може да бъде колосална в страна, в която се въртят толкова малко пари. Корупцията в ЕС със сигурност я надвишава многократно. Но там корупцията я правят хора, които са наясно, че могат да я правят само в позицията си на представители на обществото.  
У нас какво се получава? Левицата си играе на тесни и широки социалисти, понеже това си знае, и чака светлото бъдеще, понеже така си е научена. Тук се спомена, че може би само президентът ще изпита остра липса от светло бъдеще за себе си при влизане във втори мандат. Десницата продължава да се самоизбива и не може да разбере, че нейните представители ще постигнат целта си да ликвидират опонентите си, но ще ликвидират в крайна сметка и себе си. И не бих се учудил след президентските избори всички с бели байраци да отидат при Бойко Борисов да ги спасява, като ги нареди под герба си. Между другото, като четем вестниците, виждаме статии или интервюта с голям брой лица, които са участвали с политическия живот през 90-те години, но са отпаднали по естествен подбор от партии и партийни ръководства. Всички те изразяват такава безскрупулност, готовност за съдействие на всеки, че се превръщат в  огромен резерв за качване на кораба на един победител, който да ги влачи  напред. Ако след един евентуален разгром на десницата на президентските избори, споменатият Бойко Борисов излезе на преден план и каже “тройната коалиция развали всичко, време е да съборим статуквото”, ще се намерят страшно много хора, които да му се качат на главата. Огладнели и чакащи. Тук е рискът от релумпенизация на политическия живот. И няма мотивация за действия, които да й се противопоставят.
Борислав Ангелов:  Мисля, че малко се поотклонихме от темата. Все пак се бяхме събрали да коментираме какво ще стане след 7 ноември тази година.
Александър Маринов: Кой ще се качи на броневика?
Борислав Ангелов: Да, а не да мислим какво ще стане след като ни приемат в ЕС. От 12 септември започва регистрацията на партиите и инициативните комитети за участие в президентските избори, от 17 септември започва регистрацията на самите кандидати, от 22 същия месец започва самата кампания. Няма време. Който е излязъл в медийното пространство е излязъл, който не очевидно е няма да може да окаже нужната и голяма съпротива срещу сегашния президент. Големия въпрос е ще има ли втори тур или няма да има. От тук нататък темата е безсмислена.
Борис Попиванов: Доклада на Европейската комисия ще излезе по средата на кампанията и се очаква да е положителен. И той моментално ще го припише на себе си. И просто и това ще е вода в неговата мелница.
Борислав Ангелов: Докладът няма да окаже влияние върху президентските избори.
Борис Попиванов:  Ще окаже, ще окаже.
Борислав Ангелов: Няма да окаже.
Борис Попиванов:  Първанов е първият, който ще излезе и ще каже появи ли се доклада той казва това и това.
Борислав Ангелов: Не става въпрос за това. Сега доклада го остави на мира. Няма да има проблеми и черни нотки в него. Няма да има проблеми и черни нотки в него. Маниера на сегашния държавен глава е такъв, че няма да го припише на себе си. Друг е въпросът дали хора, които го подкрепят няма да го припишат като негова заслуга. Големия въпрос е оттук нататък какво ще стане. Поне според мен. След 7 ноември няма да настъпят кой знае какви  трансформации. Те ще започната малко по-натам и то в момента в който минат изборите за евродепутати. Тогава ще бъде забит последния пирон в ковчега на сегашната десница. Защото тогава аз очаквам Бойко Борисов да излезе на сцената със свои кандидати и да покаже своята представителност. И ще видим какъв ще е резултата от премерването на силите.
Цветомир Цанев: Само една вметка. Бойко Борисов седи върху една бомба в момента и тя е бомбата с боклука на София. Гръмне ли боклука….
Борислав Ангелов: Няма да гръмне. Не се притеснявай. Проблемът с боклука влиза в рамките на намирането на своето решение. В лявото пространство от 5 до 12-та август сме свидетели на създаване на две формации. Едната е в БСП, а другата извън БСП. Тази която е извън БСП очевидно е от хора, които години наред изразяват позиция коренно различна от тази на БСП. Те всички постепенно си излизаха от партията и бяха против Георги Първанов и водената от него политика. Така че тяхната позиция, че няма да го подкрепят за президент е съвсем логична и очаквана. Въпросът е в т.нар. ляво крило в БСП. То е изключително интересно. Там имаме хора, които бяха от кръга на Красимир Премянов, там е и Сашка Каракашева. Същевременно виждаме и някои други лица, които бяха в екипа на Първанов, като председател на партията. Например Георги Божинов, който беше не само зам. председател, но и ръководител на предизборния щаб на БСП, както виждаме това са важни и отговорни постове. Най-накрая да видим и Янаки Стоилов да застане някъде и на нещо начело в лявото пространство.
Борис Попиванов:  Видя, че започва да остарява…
Борислав Ангелов: Това вече е отделен въпрос. Забелязваме в новосформираното ляво крило един много странен и разнороден елит и състав. Има два дебата: социалисти – социал-демократи и имат ли място капиталисти в партия, която е социалистическа. Това са двата дебата, които те искат да възобновят. Интересно е че се появяват месец и половина преди провеждането на конгреса на БСП. Когато предстои да се гледа новата програма на партията, която се изработва под ръководството на председателя на НС и новите промени в устава на партията. Големия въпрос е има ли Георги Първанов потенциала от хора в БСП, които се идентифицираха с него през последните години на които да стъпи при създаването на нова политическа формация. Според мен той тези хора ги загуби постепенно през последните години. 
Александър Маринов: Така е. Той има нужда от много дясна БСП, а знам кой е образеца, който те използват – португалската социалдемократическа партия.
Борислав Ангелов: Много хора си мислят, че той иска партия по-лява отколкото е БСП в момента. Аз си спомням една статия от началото на 90-те години в която той говори за социалдемокрацията и БСП. Той говори точно за модела на португалската социалдемокрация. Точно това е модела, които Първанов следва години на ред в БСП и водеше БСП по този път. Но този модел е надясно, а не на ляво.
Александър Маринов: Веднага, след това той излезе с една теза за национално отговорния капитал. Това е точно така. Това е изключително точно наблюдение.
Борислав Ангелов: Той това нещо си го е начертал много отдавна и го има. Но според той няма откъде да вземе ресурса освен от една малка част от редиците на БСП. Въпросът е дали те ще го последват. Не можеш да направиш нова партия без да стъпиш на хора с позиции и влияние по места, на структури и социална база. Симпатизантите и членовете на БСП не обичат нейните лидери да се карат и разделят, те не обичат и разделението, същото важи и за тези, които напускат партията. Това е специфика, която показва, че не може да се раздели и цепи БСП толкова просто и лесно. Опити за това през последните 17 години бяха правени нееднократно. Тя идва и от над 100 годишната история на партията. Последователността в политиката е изключително важна. За съжаление в България малко са политиците, които имат последователност в своите действия, принципна и ясна политика, която не се сменя от ден до пладне. Хората го виждат това и не подкрепят такива действия. Бойко Борисов е част от статуквото. Той е бил 4 години главен секретар на МВР, избран беше за депутат от либералната НДСВ, а сега изгражда формация, която още не е определила ясно собствената си идеология. БСП не се нуждае от нова лява партия, а се нуждае от нова десница, която да и бъде нейна алтернатива. Българската десница е дясното крило на българската левица. Докато продължава това няма да имаме силна левица и силна десница, с ясно различими една от друга идеи и идеологии.
Калоян Методиев: Благодаря за участието. До нови срещи.
Коментара (0)add
Напиши коментар
quote
bold
italicize
underline
strike
url
image
quote
quote
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley

busy
 
< Предишна   Следваща >
[назад]
Общество.нет Всички права запазени ©
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
Add to Google