АТАНАСОВ ЗА ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ |
|
Автор obshtestvo.net
|
|
14 March 2007 |
|
Във връзка с твърденията за финансиране на ВМРО и Ванче Михайлов от страна на Държавна сигурност потърсихме за коментар офицера от Културно-Историческия отдел на I Главно на ДС - Пламен Атанасов. По повода ви донасяме следното интервю с него
Финансираше ли Държавна сигурност Ванче Михайлов и ВМРО г-н Атанасов?
Еми незнам (смее се ). Аз специално такава информация нямам, въпреки, че десетина години се занимавах с ВМРО, Ванче Михайлов, с търсенето и опазването на неговия архив…
Намерихте ли го?
Не, той сам започна да издава спомени с финансовата подкрепа на Македонската патриотична организация (МПО) в САЩ и Канада.След 1980 година МПО обяви Иван Михайлов за почетен председател поради напредналата му възраст и му бяха определили месечна издръжка. Така че не си представям как е получававал финансова помощ от България до 1989 г. За да е получавал такива средства трябваше да бъдат изготвени маса документи, които да бъдат утвърдени не само от ръководството на I главно на ДС, но и на държавата, а аз затова не знам. За разлика от много, които сега се изявяват по медиите трябва да кажа, че тогава имаше изключително силна финансова дисциплина и ред. Харченето на всеки долар се гледаше под лупа.
Чрез кого се държеше контакта с Ванче Михайлов?
Пряк контакт не се е държал. Той беше антикомунист и невярваше на комунистическата власт в България, камо ли да вземе пари от нея. Ние го наблюдавахме и следяхме архива му да не попадне в ръцете на югославските специални служби, които активно работеха по случая?
По какъв начин?
За Иван Михайлов в Рим се грижеха две жени от българска произход – Благуна и Вида, като едната от тях, мисля че Вида беше женена за югославски офицер. Мисля че беше военен. Оттам идваха опасенията ни, че би могло архивите да му да бъдат взети.
Никога ли ДС не е установявало контакт с него?
Иван Михайлов категорично отказваше среща с официални представители от България.
Значи някой е правил опити?
Естествено.
Как?
Доколкото си спомням човек от нашето посолство в Рим един единствен път е имал опит за контакт. Даже е била среща в едно кафене. Нашия представител и Ванче Мийлов са седели на различни маси, но пряк разговор не е проведен. Въпреки всичко успявахме, по наши канали да наблюдаваме отблизо неговите контакти и действия. За това съм говорил повече в първата ми книга: “РИК или загадката на българското разузнаване”.
|