|
Пламен Атанасов е роден през 1952 г. в София. Завършва история в СУ “Климент Охридски” през 1977 година. През 1979 г. е назначен на работа в Министерството на външните работи - служба “Културно наследство”. През същата година постъпва на работа във Външното разузнаване на България. Културно аташе в Посолството на Република България в Лондон. Подполковник от НРС. Автор е на книгите: “Рик или загадката на българското разузнаване”, “Капан за питони” и “Конспирация – дресьори”.
Г-н Атанасов какъв е политическият дневен ред днес?
Както гледам по възможност максимално бързо адаптиран или по-скоро приближаване към европейските стандарти с всички възможни средства. Имам предвид стандарта на живот, доходи и пенсии.
А престъпността?
Престъпността коренно няма да се промени. Просто трябва да се стеснят нейните рамки, като се обърне сериозно внимание на престъпниците с бели якички.
Защо?
Там са големите престъпления и далавери, които влизат в остри противоречия с европейските норми и стандарти.
Е, ние не сме измислилите тази престъпност. В Европа няма как да я няма?
Има я, но с две големи разлики. В Източна Европа този вид престъпност е един тип, поради младостта на демокрациите там. Тя е свързана с първоначалното натрупване на капитали и разпределението на сферите на влияние. В Западна Европа тези процеси отдавна са приключили. Правилата вече са установени и по тази причина само новопоявяващи се играчи, които нарушават тези правила биват санкционирани.
Все пак у нас уличната престъпност, кражбите и насилието тормозят хората. Това все още е по-голям проблем от престъпността на белите якички. Не сте ли съгласен?
Не, това е следствие от дейността на белите якички. Те акумулираха в себе си огромна финансова и политическа сила, които са свързани. След себе си оставиха едно огромно пространство на бедност, пораждащо тази улична и битова престъпност. Пряката връзка с това е и дългогодишните целенасочени процеси на разграждане на държавността. Спекулирайки не знам откъде подхвърлена теза, че държавата в демократични общества трябва да е слаба. Ето защо сме залети от съпътстващите демокрациите отрицателни явления като употреба и разпространение на дрога, бум на проституцията, трафик на хора, кражби на коли и т.н. Всичко това смазваше и обезверяваше хората до влизането ни в ЕС. Не случайно след 1 януари 2007 изведнъж започнаха гражданските протести и на различни съсловия. Те изведнъж почувствали се европейци се сблъскаха с огромната пропаст между тях и това към което се стремяха. Изведнъж на правителствено и политическо ниво се почувства липса на конкретни идеи по какъв точно начин да съкратим тази огромна разлика. За жалост продължава системата на полумерки, полуобещания и всякаква липса на отговорност.
С няколко думи какъв трябва да бъде дневния ред?
Трябва спешен план, за да намалим поне малко огромната разлика в стандарта на живот и условия на труд между българи и останалите европейци. За целта ще трябва да настъпят сериозни лишения и финансови ограничения в разходите на държавата за администрация, парламенти и всевъзможни други глезотии. Тук включвам и различните кражби и корупция на всички нива, което всъщност изисква тотална промяна на икономическия и политическия живот в България. А това става само с нови хора. Оставям ви да мислите, а после и да действате! Все повече ми се струва, че ще има нов народен съд. Не толкова жесток, като този през 1946 г., а по-скоро това ще бъде съда на историята, който ще изхвърли от историческата сцена компрометирания ни политически елит.
 |
Анализ 
Следете за нови коментари с RSS