|
Какъв е най-добрият начин за получаване на информация за един разузнавач?
Солидна подготовка за страната и народопсихологията, в която ще работи. Силни изяви по линия на прикритието, под което работи, за да му създаде възможности за максимален брой връзки и контакти с местните хора.
Какви качества трябва да има той?
Висока обща култура. Способност да анализира или, философски казано, да прави дедукция и индукция на информационните потоци. Аз например, имах едно златно правило: “За да получиш информация, трябва да и да дадеш информация”. Въпросът е за баланса между двете.
Какво образование е най-подходящо за успешната кариера на един разузнавач?
Определено хуманитарно – история, философия, филология. В крайна сметка зависи от човека – какви интереси притежава. Може да е инженер, но да чете литература извън тясната си специалност и по този начин да разширява общата си култура.
Дайте пример?
В края на октомври 1989 година бях в Ливърпул. Там се срещнах със собственика и Управителния съвет на известния футболен клуб “Ливърпул”. Тогава ме въведоха в специална зала, която се намира под официалната трибуна на митичния стадион “Анфийлд”. Над входа й имаше надпис: “Само за мъже”. В съседни зали след всеки мач се събираха официални гости на клуба за среща с футболистите, в които бяха наредени всички спортни трофеи на отбора. Сред тях видях и бъчонката на ЦСКА, подарена им след загубата им в София през 1982 година. Може би се досещате, че по време на тези срещи присъстваха и много красиви жени. Когато влязох в т.нар. “мъжка зала”, в нея около една маса седяха членовете на Управителния съвет и президентът-собственик в черни костюми. Той ми проведе кратък тест. Обясни ми, че се познава много добре със семейството на бившия български цар Симеон ІІ и ме попита дали знам какво е било хобито на неговия покоен баща цар Борис ІІІ. След като му отговорих, че е обичал да кара влакове, почувствах, че преградата помежду ни падна. Тогава, ако беше възможно, първият български футболист на Острова щеше да бъде приет в „Ливърпул”.
Не мислите ли, че сте били следен от Британското контраразузнаване?
Естествено, че да. Непрекъснато чувствах със сетивата си, че са около мене. Винаги обаче спазвах правилото за професионална етика: стараех се да не правя “резки” движения, с които да ги поставям в критични ситуации. Един - два пъти само показах, че съм разкрил тяхното външно наблюдение. Мисля, че и тяхната реакция беше колегиална и толерантна.
Какво се случи?
Ами незнам дали не беше случайност, но деня преди Великден на 1990 година трябваше да бъда в Ливърпул за откриването на Фестивала на аматьорските театри с участие на българска трупа. За целта ми се наложи да пътувам вместо 2, цели 6 часа, заради огромния трафик по магистралите. Половин час преди официалното откриване, което беше насрочено за 18 часа, спрях на 10 км. преди града на един от техните прословути паркинги с бани и кафенета, за да се освежа. Те са на всеки 20 км. от двете страни на магистралата Лондон – Манчестър – Ливърпул. След като излязох от тоалетната, видях, че задната ми гума е спаднала до край, което гарантираше сигурното ми закъснение за откриването. С отварянето на багажника, до мен спря разко среден по тонаж камион. Шофьорът му слезе и със скоростта на механик от Формула 1 смени гумата и преди да му благодаря той вече беше заминал. На входа на града “случайно” имаше полицейска кола, която избра същия маршрут до театъра в центъра на Ливърпул.
А друг случай?
Помолих жена ми да каже в апартамента, че чувства теч на газ. След 20 минути пристигна бригада от газовата компания за проверка на инсталацията в целия блок.
По това време в Лондон имаше голямо напрежение заради атаките на ИРА. Тогава с очите си видях как една непозната кола, паркирана пред дипломатическия блок, беше разфасована за секунди и отнесена, за да не е заредена с бомба. По този начин английските служби се грижеха за нашата безопасност.
Съжалявате ли за нещо?
Една изключително красива английска журналистка, с която се запознах, ми уреждаше среща със сър Пол Макартни. За мое съжаление срещата не можа да се осъществи, защото ме върнаха в България. И до ден днешен вярвам, че щях да го убедя да изнесе благотворителен концерт в София.
 |
Анализ 
Следете за нови коментари с RSS