|
Пламен Благоев Атанасов е роден през 1952 г. в София. Завършва история в СУ “Климент Охридски” през 1977 година. През 1979 г. е назначен на работа в Министерството на външните работи - служба “Културно наследство”. През същата година постъпва на работа във Външното разузнаване на България. Културно аташе в Посолството на Република България в Лондон. Автор е на книгите: “Рик или загадката на българското разузнаване”, “Капан за питони” и “Конспирация – дресьори”.
Дълги години сте се занимавали с така наречения Македонски въпрос. Разкажете повече за онова ВМРО, за онази епоха – романтична или терористична.
По-скоро беше героична. В предишния ни разговор стана дума за един забележителен българин – Методи Димов – вечна му памет. Той беше сред ръководителите на Македонската патриотична организация (МПО) и близък сподвижник на нейния лидер Иван (Ванче) Михайлов. МПО фактически е продължител на старата ВМРО. Основните им структури и сподвижници се намираха в САЩ и Канада. Оттам идваше и финансовата мощ на организацията. Те подпомагаха финансово и нейния лидер, който живееше в Рим.
Някъде в началото на 80-те години Ванче Михайлов се оттегли от активното ръководство и беше обявен за почетен председател. Оперативното ръководство се намираше зад Океана. Издаваха и вестник “Македонска трибуна”, който се разпространяваше по каналите на организацията и в бивша Югославия.
Казвате каналите - изцяло нелегално ли действаше МПО?
Не! Има един нюанс. МПО е официална организация, но работеше на строго конспиративен принцип. Това важеше с най-голяма сила, когато ставаше дума за работа на територията на бившата Югославска република Македония. Борбата на македонските организации винаги е за независимостта на Македония. Поради нейния български характер тя изразяваше интересите на българското население там, което беше подтискано, асимилирано и избивано от различни окупатори, особено след Версайския мирен договор. С малки изключения от този момент насетне (по време на ІІ световна война), когато се възстанови историческата истината за Македония, дотогава и след това, всичко българско там е изличавано с огън и меч.
Какви бяха конспиративните принципи?
Най-често МПО работеше с доверени хора в самата Югославия, респективно Македония. Те създаваха каналите за връзка, разпространение на печатни издания и материали, които да поддържат живия огън на българщината. Официалните власти и тайните служби строго следяха за всякакви прояви, различни от официалната югославска позиция. Организацията до края на ІІ световна война е поддържала желязна дисциплина и строго се е разправяла с всички предатели на идеята за небългарския характер на Македония. А след войната вече с всички официални средства, включително с петиции до ООН, изразяваше протести срещу геноцида над сънародници, живеещи в Македония.
Срещали ли сте лично с Ванче Михайлов?
Не, защото той и членовете на МПО бяха антикомунисти и не бяха съгласни с политиката на БКП по отношение на Македония. Никой български официален представител до 1990 година не се е срещал с него. Има само едно изключение. Един български разузнавач под прикритие на дипломат в Рим е осъществил т.нар. визуален контакт по предварителна договорка. Срещата се е състояла в едно римско кафене и Ванче Михайлов е седял на 4 маси разстояние от нашия представител. Целта е била да се покаже, че некомунистическа България не го е реабилитирала официално, но не го приема за враг. Срещата се е състояла от дистанция, защото самият Ванче Мийалов е бил изключително предпазлив и строго е спазвал и налагал принципите на конспирацията в дейността на организацията. Известен факт е, че той е имал смъртна присъда в България. Контактите с МПО бяха индиректни, защото МПО беше антикомунистическа организация, но интересите й съвпадаха с интересите на България след 70-те години на миналия век. Официалната политика на БКП и правителството беше една, а разузнаването и в частност Културно-историческото разузнаване работеха полуофициално с мълчаливото съгласие на държавата. Особена заслуга за това имаше
покойната Людмила Живкова. Темите са много, но за тях ще разкажа друг път.
Не сте ли ги разказвали досега?
Има неща, които не съм казвал никога преди, дори и в моята полуавтобиографична книга “РИК – загадката на българското разузнаване”.
 |
Анализ 
Следете за нови коментари с RSS