|
В предпоследната седмица преди първите избори за европейски парламент държавата се обърна с хастара навън. И от там изскочи цялата й уж подозирана, но пак стряскаща и отвращаваща мръсотия.
Шеф на общински съвет в голям морски град беше застрелян от упор. Със седем куршума. На улицата. Тук коментар не е нужен. Защото свикнахме безпощадно с престрелките по паважа, с криминалните хроники, с вендетите и с безрезултатното търсене на убийците. Оглушахме за тях. В МВР пък отдавна са глухи. Покрай убийството лъсват и всички нерегламентирани контакти, които видният общинар е имал с подземния свят. Поредното доказателство, че държавата е проядена от главата до петите си от корупцията и престъпността. “Блато с алигатори” беше най-точното определение, което даде за нас тези дни бившият докладчик за България в Европарламента и депутат от ЕНП Джефри Ван Орден. Алигаторите са навсякъде. И в общината, и в министерствата, и в следствието, и в съда. Стоят си в блатото, хранят се с парите и бъдещето ни и отвреме-навреме, когато се скарат за плячката, се самоизяждат. Както стана с Румен Овчаров и шефът на НСлС Ангел Александров. Като капак на всичко обществото мълчи. На негово място се насажда псевдообществото. На ватманите, шофьорите и оядените синдикати. Псевдообществото подменя ценностите на обществото. В кривото му огледало шофьорите са в правото си да искат заплати с няколко пъти по-високи от тези на университетски преподаватели, учители, лекари, инженери, икономисти. Да блокират големите градове и да подлагат на съзнателен тормоз стотици хиляди. А трудът на стотиците хиляди е в пъти, пъти и в много пъти по-ефективен за държавата. На този фон изборите за европейски парламент са пародия. И колкото и да се опитваме да се скроим по имиджа на Европа, по пътя си към Страсбург България още дълго ще е “Барабар Петко с мъжете”.
|