МЛАДИТЕ ХОРА И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

През декември 2005 г. Младежката програма на Фондация „Български център за джендър изследвания” завърши своята няколкомесечна изследователска работа по проблема за гражданското участие на младите хора в България. Публикувано е национално представително изследване ”Младите хора и гражданското общество”. Изводите и препоръките, които следват, са резултат на проведените социологическо изследване и групови дискусии (фокус-групи), задълбочени интервюта с представители на младежки политически организации, анализ на съдържанието на статии и интервюта в медиите с младежки лидери и от други изследвания на същата тематика, проведени от изследователския екип.

Методология

Изследването е проведено в периода 10-20 юни 2005 г. по поръчка на Фондация „Български център за джендър изследвания” от Ей Си Джи – Аналитично Консултативна Група, ООД. Данните са представителни за възрастовата група 16-30 години в страната. Реализирана е квотна извадка от 827 души по метода полустандартизирано интервю лице в лице.

 Основна цел на изследването:

• Да се установят основни нагласи на младите хора (16-30 г.) по отношение на гражданското участие, различни механизми на участие и към НПО;
• Да се установи вътрешна диференциация в рамките на групата;
• Да се идентифицират фактори, които определят нивата на гражданска активност;
• Да се формулират препоръки за насърчаване на гражданската активност.

 Теоретичният подход в основата на изследването

Настоящият анализ ползва като основни индикатори за гражданската активност на младите хора в България: 1) тяхната активност при следенето на обществено-политическите процеси, 2) виждането за ролята на държавата и 3) виждането за ролята на самите тях в обществения живот.

Материалът съдържа основните изводи от проведеното изследване, свързани със:

• Мненията и нагласите на младите хора в България по отношение на гражданската активност и участието в обществения живот;

•  Имиджа на неправителствените организации сред младите хора;

•  Определяне на целева група за потенциално бъдещо въздействие за повишаване на гражданската активност на младите хора

Основни изводи от изследването:

1. Интерес към обществено-политическия живот:

Повече от половината от 16-17 годишните заявяват, че не следят обществено-политическия живот. В групата 18-25 г. този дял намалява до 25% и е по-малко от 1/5 в групата 26-30 г.

• Най-младата група най-рядко се включва в обсъждане на обществено-политическите събития в семейството (35%), с приятели или на работа/училище (по 17%). Делът на тези, които участват в такива обсъждания, се увеличава с нарастване на възрастта, като достига до над 50% сред 26-30 годишните, обсъждащи в семейството и с приятели.

• На въпроса кои обществено-политически проблеми ви интересуват най-силно

•  16-17 годишните посочват в свободни отговори на първо място образованието. Безработицата и възможностите за реализация на младите хора са другите два най-често споменавани отговора.

•  При 18-25 годишните образованието и безработицата също са най-значимите проблеми, но на трето място се прибавя бъдещото влизане на страната в ЕС като натрупванията при трите проблема са много близки (около 10%).

•  В най-възрастната група (26-30 г.) образованието отстъпва като приоритет и посочваните три проблема с най-голямо натрупване са безработицата, приемането на България в ЕС и здравното осигуряване.

• Различните прояви на обществена активност (заинтересованост от управлението на държавата и общината, гласуване, участие в обществено-полезни инициативи, членство в неправителствени организации и партии) се оценяват цялостно като по-малко значими в по-ниските възрастови групи. Членството на младите хора както в партии, така и в граждански организации, не се смята за важно от цялата изследвана съвкупност, но в най-младата група тази нагласа е най-силно изразена.

• В групата на 16-17 годишните готовността за включване в различни прояви на обществена активност (участие в подписки, демонстрации, полагане на доброволен труд) е най-ниска. Сред тях склонните да подкрепят обществено-полезна дейност чрез доброволен труд са 44%, докато сред 26-30 годишните този дял е 57% .

• В изследваната съвкупност 16-30 г. делът на ангажираните в някакъв вид сдружения/неправителствени организация е 3,9%, като това включва ангажираните в туристически и спортни клубове. Вътрешното разпределение сред ангажираните в сдружения показва, че те са обхванати в най-голяма степен от туристически и спортни дружества, екологични организации и организациии за съвместно прекарване на свободното време. Сред ангажираните относително най-висок е делът на 18-25 годишните и на живеещите в областните центрове.

2. Разбиране на отношението между държава и граждани

Налице е небалансирано и противоречиво разбиране за ролята на държавата в обществения живот от една страна и автономността на индивида и гражданското общество от друга:

• Преобладава схващането, че е необходимо държавата да гарантира основен доход на всеки, да не допуска различия в материалния стандарт и да се грижи за възпитаването в определени ценности.
• В същото време е разпространено разбирането, че ако правилата накърняват личния интерес, нарушаването им е по-скоро допустимо – например когато се отнася за неплащане на пълния размер на социалните осигуровки и ползване на незаконни копия на филми и музика.

Последната тенденция насочва вниманието към липсата на достатъчна яснота за границите на свободата и ефекта на гражданското поведение на всеки човек върху благосъстоянието на всички. В комбинация с посоченото разбиране за ролята на държавата, тази неяснота подсилва фрустрацията от липсата на загриженост от страта на последната, капсулацията на индивидите и формирането на егоистични нагласи („Държавата не се грижи за мен, трябва да се спасявам сам, откъде накъде ще съм загрижен за другите”; „Държавата не се грижи културата да е достъпна, затова съм в правото си да свалям пиратски филми от интернет” и др. под.)

Като допълнение към горния проблем се идентифицира наличието на „конфликтна култура” - на отношенията с държавата да се гледа или като на загубена кауза или като на конфликт, сблъсък, а не като на диалог и потенциална възможност за решаване на проблемите:

• На въпроса кой е най-ефективният начин, по който хората могат да повлияят на решенията, които се взимат от правителството, 43% не дават отговор или заявяват, че такъв начин няма;
• Сред отговорилите, делът на посочилите конфликтни форми на взаимодействие (стачки, протести и др.) надвишава повече от два пъти посочилите диалогични форми (срещи, преговори и др.) – 37% срещу 14%.

3. Имидж на неправителствените организации

Визията на изследваната съвкупност за неправителствените организации се характеризира със следните основни белези:

• Неясен имидж и липса на формирана представа за полезността на неправителствените организации – сред 40% от анкетираните понятието не предизвиква асоциации, а до 1/3 не могат да дадат отговор доколко различни видове НПО са полезни за обществото.
• Въпреки това анкетираните различават видовете неправителствени организации и оценките на далите отговор за тяхната полезност, се различават: например организациите за защита на хората със заболявания и увреждания и за опазване на околната среда се оценяват като много полезни за обществото, докато тези за защита правата на етнически и религиозни малцинства и на хората с хомосексуална ориентация – като не толкова полезни .
• Ангажираните в НПО млади хора (16-30 г.) са около 4% като това включва туристическите и спортни клубове.
• Ангажираните в НПО младежи са обхванати в най-голяма степен от туристически и спортни дружества, екологични организации и организации за съвместно прекарване на свободното време и в по-малка степен – в организации, които се занимават с правозащитни дейности, граждански контрол и др. под.)

На теоретично ниво организациите се възприемат от младите хора като един от най-ефективните и легитимни начини, по които може да се участва в процесите на взимане на решения, а съществуването им еднозначно се приема като необходимо.

Имиджът на НПО е размит, но младите все пак разпознават функциите им. Тази имидж се повлиява от медиите и от непосредствения опит, който младите хора придобиват от участието си в гражданския сектор.

4. Целева група за бъдещо въздействие

Въз основа на разработените индикатори изследването идентифицира целева група, работата с която може да доведе до реални резултати за повишаване на гражданската активност на младите хора в България.

Целевата група беше идентифицирана въз основа на три критерия, базирани на теоретичния модел на изследването: 1) наличие на заинтересованост от обществено-политическите проблеми; 2) схващане на ролята на самите млади хора за решаване на проблемите им като важна и 3) готовност за лично ангажиране в обществено-полезни инициативи чрез полагане на доброволен труд . В така подбраната група е налице предварителната нагласа и чувствителност, необходими за постигане на ефективни резултати.

5. Препоръки към неправителствените организации

В заключение могат да се формулират следните препоръки към сектора като цяло и в частност към НПО, които желаят да активизират дейността си сред младите хора и да ги анагажират по-активно в свои дейности:

1) Най-благоприятна за въздействие е възрастовата група 18-25 години , чиито представители проявяват най-висока степен на чувствителност от всички респонденти (от групата 16-30 г.). 16-17 годишните имат слаб интерес и като цяло се вълнуват от проблеми с много по-лично измерение и сами се определят като „ малък съм ” и „ рано ми е още ” . Гражданите над 25 години са обхванати предимно от въпроси, свързани с реализацията на пазара на труда и в семеен план, и ако не са били ангажирани преди това, вероятността тепърва да се включат активно не е голяма.

•  Активизиране на връзките с обществеността и разширяване извън целевите групи . Необходимо е постигане на определено ниво на насищане на общественото пространство като цяло с информация за неправителствения сектор и дейностите, които осъществяват различните НПО. Ефектът ще бъде толкова по-голям, колкото по-широки групи от обществеността обхваща. Това ще намали общото ниво на незапознатост и произтичащ от нея скептицизъм. Активизирането на отделни организации в тази посока ще доведе до положителен резултат за сектора като цяло, а последното на свой ред в дългосрочен план ще ползва и всяка отделна организация.

•  Активизирането на връзките с обществеността ще има по-голям положителен ефект, ако е по-скоро дългосрочно , с постоянна наситеност във времето, отколкото ако залага на кампанийни пикове и агресивен информационен подход. Полезно е използването на цялото ветрило от възможности за достъп до обществеността (не само печатни и електронни медии, но и интернет и директен контакт).

•  Целенасочено представяне на положителни примери –дейности, довели до реален резултат и решаване на конкретен проблем на конкретен човек или група (например конкретни хора, които са получили помощ или проблемът им е бил решен със съдействието на дадена НПО да разкажат от първо лице за това по начин, който да достигне до повече хора).

•  Търсене на нови възможности и измерения на сътрудничеството с държавни, общински, академични институции.

•  Задълбочаване на сътрудничеството между организации, работещи в една и съща област и формиране на коалиции или пулове от организации.

•  Атрактивност на дейностите .

Приложение:

Следите ли информациите за политически и обществени събития?

Кои въпроси от обществено-политическия живот ви интересуват най-силно?

Вие лично ангажиран ли сте по някакъв начин с НПО?

Разпределение по видове организации

Процентите надхвърлят 100, тъй като някои от запитаните са ангажирани с повече от една организация

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар