КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ОТ НОВИ ГРАНИЦИ НА БАЛКАНИТЕ

През цялата история на войните на Балканите едно от най-страшните неща е войски на противника да нахлуят и да окупират твоя територия. Толкова много омраза и жестокост са се натрупали на тоя изтерзан полуостров през годините.

Арестът на хърватския генерал Анте Готовина през декември не бележи някакъв особен край в обтегнатите пост-югославски отношения и не е своеобразен триумф на справедливостта. Той е просто масло. Масло в огъня, наречен бивша Югославия. Разбира се, арестът ще осигури международна подкрепа за правителството на Иво Санадер, но ще му отнеме обществена подкрепа вътре в Хърватска. Печелиш едно и губиш друго. В този случай хърватският генерал е изкупителна жертва. Хагския трибунал за военни престъпления и престъпления срещу човечеството все повече се превръща в орган, който тича по инерция и на моменти смесва справедливостта с идеята за собственото си съществуване. Затова действията на трибунала повече вредят, отколкото да помагат. Най-малкото защото отварят стари рани, сипват им сол и ги човъркат допълнително.

Преекспонирането на проблемите води до верижна реакция с неясни последици. Последните данни от доклада на обществения Център за изследвания и документация, цитиран от АФП показва че броят на загиналите по време на войната в Босна 1992-1995 г. е по-малък, отколкото се считаше до сега. Това показват данните. Според директора на центъра Мирсад Токача, по време на войната в Босна, са загинали 93 837 души, като до момента се считаше, че те са близо 200 хиляди. 69% от убитите в междуетническата война са били мюсюлмани, 26% сърби и 5% хървати. Изследването е било финансирано от норвежка неправителствена организация. Насилниците и убийците не могат да бъдат оправдани. Две мнения няма. Представянето на събитията обаче трябва да става реалистично и с отговорност към бъдещето. Хагския трибунал за престъпления срещу човечеството с действията си може да доведе до извършването на нови такива и да докаже на практика закона от физиката – количествените натрупвания водят до качествени изменения.

Арестът на генерала отключи с нова сила анти-сръбските настроения в Хърватско и анти-хърватските в Сърбия. Темата е по първите страници на вестниците и двете страни няма да изпуснат удобния случай за напомняне на старата вражда. Така напрежението ескалира допълнително и с необратими последици. Очаквания арест на Ратко Младич и на Радован Караджидж ще даде сила и на без това надигащата се подкрепа за сръбските радикали. И така нататък и така нататък…. Кой има интерес от това?

Македония, Босна и Херцеговина, Войводина, Черна гора, Косово – все места с тлееща омраза, които чакат удобния момент да дадат израз на подтискания си гняв, който е ясно персонифициран и ще се излее със страшна сила. Кой има интерес от това?

Може би най-наболелият проблем към днешна дата е случаят с Косово. Сърбите за нищо на света няма да отстъпят или да забравят. Косовските албанци са тръгнали по път, от който няма връщане назад. Вече едва ли има значение, кой е прав и кой крив. Въпросът е как решението на проблема ще повлияе на региона и на хората там, а и на цяла Европа. Все повече гласове на български политици се чуват за независимо и самостоятелно Косово. Недалновидното им лицемерие има само две дъщери – разделение и нестабилност. И не защото всеки не заслужава право на самоопределение и свобода, а защото независимостта на Косово ще създаде опасен прецедент. Щом в Косово успяха защо и ние да не го направим, ще си кажат мнозина. Малцинствени групи на полуострова дал Господ. И апетита на всяка една ще се изостри неимоверно много за независимост, самостоятелност, самоуправление – особено ако имат сериозен финансов ресурс. Инсценирането на сценария: “ние сме слаби жертви и борци за свобода”, ще се завърти на пълни обороти. Кой има интерес от това?

Паметта тук е дълга и с дебели наслагвания. Сърбите няма да оставят Косово и само ще чакат удобния момент, за да се опитат да си го върнат. Нито в Босна ще забравят кланетата и в мига в който международните мироопазващи сили си тръгнат, конфликтите ще експлоадират с нова сила. Ако не от участниците със събитията от 90-те, то от техните деца – че нали те ги възпитават. В Македония тече луда надпревара кой първи да забие кръст на височината в селото или да издигне минаре. Новият национален спорт също не предвещава нищо добро.

Всяко прекрояване на границите или подкрепа за тази или онази малцинствена или мнозинствена група от външни фактори ще донесе само нестабилност и нови войни на Балканите. Всяка война води след себе си трафик, контрабанда, корупция……. Кой има интерес от това?Едно е сигурно. Европейска България не се нуждае от опасни прецеденти, нито Испания или Великобритания например. Никой няма интерес от това!

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар