| Начало |
| Редакционно |
| Интервю |
| Анализ |
| Актуално |
| Гледна точка |
| Айсберг |
| Утре |
| Култура |
| За любовта |
| За тялото |
| Скандално |
| Позиция |
| Арт Галерия |
 A moment of peace |
|
 |
|
|
| weather |
|---|
|
|
Начало 
Гледна точка ПАРТИЙНИЯТ КАРТЕЛ
Гледна точка ПАРТИЙНИЯТ КАРТЕЛ
ПАРТИЙНИЯТ КАРТЕЛ |
| Автор Тодор Райков - Студент по Политология в СУ”Кл. Охридски” | |
| 30 January 2008 | |
 Тотално размиване на “лявото” и “дясното” в политическото пространство може да бъде открито не само тук, но и в цяла Европа. Идеологическото сближаване е изключително опасно поради демотивиращия ефект, който има върху избирателите. Те губят изборните си алтернативи, а от там расте чувството на отчуждение и недоверие към официалната политика. Всичко това води до окопаването на вече съществуващите партии в публичната власт. Не по-малко опасни са радикалните, популистките и персоналистките партии, възникващи в техен противовес.
Днес масмедиите ни показват, че за да има изборен успех една партия, не са й нужни добре развити местни структури и голяма членска маса. Вместо тях политическите лидери залагат на прякото общуване с публиката посредством телевизия, радио и Интернет. Доказателството за ефективността на последните видяхме още през 2001-ва година с НДСВ и съвсем наскоро с ГЕРБ.Съвременните партии насочват своите ресурси към печеленето на подкрепа от електората, отколкото към организирането и поддържането на партията на местно равнище. Нуждата от организационни кадри и активисти, работещи за осъществяването на връзка с избирателите на местно ниво става все по-малка, за сметка на добрия политически маркетинг, способен да препрати посланията на партията и нейните лидери до целия електорат. Друг фактор за нарастването на автономията от местните структури са държавните субсидии, отпускани на партиите в публичната власт.Преди въвеждането на този начин на финансиране на политическите партии, те са били зависими почти изцяло от доброволни дарения и членски внос. Той е въведен с цел с цел намаляване зависимостта на партиите от външни дарители, желаещи да увеличат своето влияние в публичната сфера. По този начин се достига и до ерозиране на връзките между парламентарните ръководства и структурите на местно равнище. По-тясното ангажиране с държавата води до постепенното отмиране на последните.С понижаването на различията в принципите и идеологиите между конкурентните партии става по-лесно всяко ръководство да преговаря с друго такова, отколкото със собствените си последователи на местно равнище. Това води до възникването на партийни картели и професионализирането на политиката. По-рационално за партийните ръководства се оказва да се споразумеят с опонентите си, гарантирайки си институционални изгоди и участие във властта. По този начин днешните партии абдикират от едни от основните си функции – социализирането на индивидите и систематизирането на техните интереси. В резултат на това, с мобилизирането на гражданството и представянето на разнообразни социални групи се заемат различни групи по интереса и граждански движения.За да запазят позициите си в публичната власт, партиите увеличават финансирането си от държавата и се стараят да направят по-трудно навлизането на нови субекти в политическия живот. Това има ефект в краткосрочен план. В дългосрочен ще се окаже пагубно за тяхната легитимност, поради нарастването на недоволството на гражданите към политическите партии и политическия процес като цяло.Именно на това разчитат популистките партии, желаещи се да канализират тези чувства в опит да намерят своето място в публичната власт. Характерно за тях е да се идентифицират като “антипартийни”. Интересен е фактът, че веднъж включени в публичната власт, те често “забравят” за своите различния. Колкото по-дълъг период от време тези партии прекарат в парламента, толкова повече се размиват идеологическите им различия с останалите.Всичко казано до тук извежда на преден план необходимостта от внимателен анализ на посланията на партиите, преди да влязат в публичната власт, техните действия по време на упражняването на тази власт и постигнатите резултати. Партийният картел у нас известен като “8:5:3” показа на българските граждани, че са живели с илюзията, че могат сами да избират своите управници. От тук насетне нещата са в ръцете на гражданското общество, ако го има…
Коментара
(0)
|
Следете за нови коментари с RSS
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общество.нет Всички права запазени ©
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
