ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО

Със смъртта на наследодателя наследниците придобиват възможността да приемат новооткритото наследство. Това означава, че ако  приемат наследството те ще придобият правата и съответно ще встъпят в задълженията на своя наследодател, но закона позволява да направят и отказ от наследството.

По своята същност отказът от наследство е едностранно волеизявление на лице, притежаващо качеството наследник, с което то губи облагите и се освобождава от тежестите, с които е обременена една наследствена маса.

Отказът от наследство е формален и изричен акт или иначе казано едностранна правна сделка, който следва да бъде необременен с модалитети. Той би бил недействителен, в случай че е извършен под условие или е обвързан с изтичането на определен срок (чл. 54, ал. 1 от Закона за наследството). Няма да породи действие и частичният отказ от наследство, тъй като специфика при наследяването е преминаването в цялост, а не на отделни обекти от наследствената маса.

Отказът може да бъде валидно извършен единствено при липсата на предхождащо го приемане на наследството. В случай че наследникът първоначално упражни правото си да приеме откритото наследство, неговият последващ отказ от вече приетото наследство би бил нищожен (чл. 44, във връзка с чл. 26, ал. 2 ЗЗД).

Волеизявление за отказ от наследство може да извърши всяко дееспособно лице, придобило качеството наследник по закон или въз основа на направено в негова полза завещателно разпореждане. Изискването за дееспособност е регламентирано в разпоредбата на чл. 73, ал. 3 СК, която прогласява за нищожен отказа от права, чиито носител е ненавършило пълнолетие лице.

Отказът от наследство не погасява правото на извършилия го наследник да получи заветите, които представляват завещателни разпореждания с индивидуално определена вещ. Това е така, тъй като заветникът като частен правоприемник на завещателя не придобива качеството наследник и, съответно, не може да извърши отказ от наследство.

Отказът от наследство следва да бъде облечен в писмена форма за действителност и да бъде извършен пред съдия, в чийто район е открито наследството. Съгласно чл. 52, във връзка с чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, заявлението за отказ подлежи на вписване в особена книга за приеманията и отказите от наследство, която се води в районните съдилища.

Въпреки липсата на законоустановено изискване, на практика отказът от наследство се извършва с писмено заявление с нотариална заверка на подписа. Възприетата от практиката форма не е задължителна и наследникът не следва да се счита за обвързан с ангажимента да завери нотариално подписа си върху заявлението за отказ. В случай че той процедира по този начин, се развива нотариално производство за удостоверяване на подпис върху частен документ. То започва с устна молба на наследника, която може да се адресира до всеки правоспособен нотариус, независимо от неговия район на действие .

За извършване на нотариалното удостоверяване следва да се представят следните документи:

- екземпляр от заявлението за отказ от наследство;

- декларация за гражданство и гражданско състояние, която се изисква винаги при извършването на разпоредителни сделки.

На практика при извършването на нотариалното удостоверяване нотариусът изисква и представяне на акт за смърт на наследодателя и удостоверение за наследници. В рамките на нотариалното производство нотариусът:

1. проверява самоличността и дееспособността на лицето, което иска удостоверяване на подпис върху частен документ;

2. извършва преценка дали не е налице някоя от пречките, регламентирани в чл. 470 и чл. 471 ГПК;

3. изисква от лицето, чийто подпис се удостоверява, да го положи лично пред нотариуса или да потвърди вече положения подпис.

Удостоверяването на подпис върху частен документ се извършва с надпис, поставен върху самия документ, след което той се отбелязва в нарочен регистър, воден от нотариуса .

Надлежно извършеният отказ от наследство по своята същност е окончателен и неоттегляем. Той произвежда действие от датата на вписването му в особената книга по реда, предвиден в чл. 52, във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН.

С извършването на това правно действие, лицето, извършило отказ от наследство, се изключва от кръга на наследниците, съответно неговият дял от наследствената маса уголемява дяловете на останалите наследници (чл. 53 ЗН).

Като волеизявление на правен субект, отказът от наследство може да бъде засегнат от недостатъци, които да доведат до неговата недействителност. В тази хипотеза приложение ще намерят разпоредбите, регламентиращи основанията и способите за атакуване на недействителните договори (арг. чл. 44 ЗЗД). Особеност в тази връзка разкрива правилото на чл. 54, ал. 2 ЗН, съгласно което приемането и отказът от наследство не могат да се оспорят поради грешка.

Коментара (1)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар